Сърдечни ритъмни нарушения

Правилният сърдечен ритъм се измерва с пулса, който нормално е между 60 и 80 удара в минута. Гранични стойности са от 50-60 и 80-90. Над 100 удара в минута, говорим за тахикардия (ускорен пулс), а под 50 - за брадикардия (забавен пулс).

Имаме няколко вида тахикардии:
- Физиологична тахикардия при физически усилия, емоции, страх, болка.
- Неврогенна тахикардия при невроза с невро-вегетативна дистония, която е временна.
- Хормонална тахикардия при тиреотоксикоза (Базедова болест), която е постоянна.
- Тахикардия при сърдечносъдови заболявания на миокардита (сърдечния мускул). Внезапното ускорение на пулса се съпровожда с чувство на страх, изпотяване, главозамайване.
- Състоянието, при което сърдечният ритъм се ускорява без видими причини се нарича пароксизмална (пристъпна) тахикардия. Честотата може да стигне 200 удара в минута. При тези тахикардии преобладава симпатиковата инервация.
При синусова брадикардия под 50 удара в минута различаваме няколко вида физиологични брадикардии:
– Конституционална - у здрави хора, тренирани спортисти и физически работници, понякога при страх, емоции, студ. Те са най-чести.
- Вагусови брадикардии. Те също са чести, срещат се при невроза, депресия, язвена болест, при бъбречни и жлъчни камъни, микседема (при нея имаме намалена функция на щитовидните хормони).

Екстрасистоли
Те са най-честото нарушение на сърдечния ритъм. Срещат се във всички възрасти. Екстрасистолите са преждевременни, избързващи по време съкращения на сърцето, които нарушават правилната последователност на сърдечните съкращение.Екстрасистолите биват функционални и органични.
Функционалните (неврогении) се срещат у хора с практически здрави сърца при невроза.
Органичните – при възпалителни и дегенеративни миокардни заболявания, клапни пороци, сърдечна недостатъчност и други.
За доказване какъв вид са екстрасистолите се прави проба с 20 клякания. Ако след тази пробва екстрасистолите изчезнат или намалеят, се касае за функционални екстрасистоли. Обратно - ако се увеличат, се касае за органични екстрасистоли. За уточняване какъв вид са те: камерни или предсърдни (надкамерни), както и броя им, на болния се закачва един апарат, наречен холтер, който отчита 24 часа запис на екстрасистолите.

До тук сърдечния ритъм беше правилен, ритмичен, но има и друг ритъм, който е неправилен, аритмичен – абсолютна аритмия.
Предсърдно мъждене
Предсърдното мъждене представлява напълно хаотични, бързи и неправилни съкращения на предсърдната мускулатура, които довеждат до пълен безпорядък на камерните съкращения, тоест до пълна и абсолютна аритмия.
Предсърдното мъждене заема второ място по честота след екстрасистолите. То се среща във всички възрасти, но в 95% у болни над 45-годишна възраст. Има го при ревматични митрални пороци, по-често при митрална стеноза (стеснение на митралната клапа), при склероза на коронарните (сърдечни) съдове с или без хипертонична болест, и при тиреотоксикоза.
Според протичането предсърдното мъждене бива трайно – 98%, или пристъпно – 2%.
Според честотата на камерните (сърдечни) съкращения бива тахиаритмична (ускорена), с нормално или със забавена пулсова честота.
Абсолютната аритмия с предсърдно мъждене сама по себе си рядко е животозастрашаваща, но увеличава драстично риска от тежък мозъчен инсулт. Образува се тромб (съсирек) в лявото предсърдие, който се изстрелва към мозъка и запушва магистрален (главен, централен) кръвоносен съд. Често предсърдното мъждене не дава оплаквания или те са неясни. На изследването ЕКГ обаче ситуацията веднага става ясна. Понякога се налага 24-часов запис на сърдечния ритъм, защото аритмията може да се явява от време на време, а не постоянно. Тогава е дори по-опасно за мозъка.
Болните с предсърдно мъждене профилактично постоянно трябва да вземат антикоагулант (противосъсирващ препарат), за да бъдат предпазени от мозъчен инсулт.

Сърдечна недостатъчност
Сърдечната недостатъчност е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за сърдечна недостатъчност са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене.
Често срещани рискови фактори за сърдечна недостатъчност са диабет, затлъстяване, тютюнопушене и високо кръвно налягане, като всички те са свързвани с водене на начин на живот, характерен за съвременните европейци.
Симптомите на задух (диспнея) и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си всекидневни дейности.
Сърдечната недостатъчност е най-честата причина за хоспитализация (постъпване в болница) при пациентите нaд 65-годишна възраст. При много от тях се налага повторно влизане в болница в рамките на месец. Един от проблемите е липсата на приемственост между болничната и амбулаторната кардиологична помощ. Пилотен проект за по-стриктно амбулаторно наблюдение у нас показва, че адекватното проследяване на тези пациенти след изписването им от болница намалява смъртността и рехоспитализациите, сподели доц. Йото Йотов като се позова на опита си от УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна.

Липсата на профилактика е най- големият проблем у нас

За да не сме само отрицателно настроени, трябва да признаем напредъка, който има у нас, по отношение на финансиране от здравната каса на поставяните съвременни стендове. Това доведе до намаляване на смъртността от инфаркт на миокарда. Но има и проблеми, които трябва да бъдат решавани. Един от тях, особено актуален в последно време е, че нашата система на здравеопазване отклонява диспансеризираните пациенти от наблюдението на кардиолог към личен лекар, алармира проф. д-р Цветана Кътова. Връзката между лекаря кардиолог и пациента е особено важна след излизане от болница.
Ако продължи поголовното закриване на малките и средно големи болници в страната лекарите все по-трудно ще могат да реагират и при инцидент. Не може всеки път да се вдигат хеликоптери, притеснен е доц. д-р Пламен Гацов, заместник-началник на кардиологична клиника, II МБАЛ, гр. София.
Здравето на нацията въпрос на профилактика. Това трябва да бъде национална стратегия. И тя трябва да включва спортуване на децата, контрол и закони по отношение на производството на храни, замърсяването на въздуха. Днес за съжаление спортът за младите не е приоритет – това е въпрос, разбира се, и на възпитание в семейството, и на примерите за вип персони, които ни сочат от телевизиите.

Рехабилитацията
Що се отнася до рехабилитацията на оперирани пациенти, такъв център има в Национална кардиологична болница в София. В другите болници няма постоянни, а това е изключително важно за състоянието на пациента. Освен това в момента рехабилитацията е едноседмична физиотерапия, докато специалистите са на мнение, че поне 3 седмици, а понякога и повече са нужни за възстановяване.
Любопитна история има в личния си опит д-р Иво Петров. Съдбата направила така, че точно когато бил на специализация в Буенос Айрес, в болницата приели великия футболист Марадона. След изписването той отишъл на рехабилитация в Куба и след месец изследванията в болницата показали невероятно подобрение. А кубинските рехабилитатори са се учили от българските специалисти от клиниките в Горна Баня и Банкя…

Съвременен стандарт в диагностиката
В последно време се говори за много случаи, в които се назначава излишно коронарография, която не е безобидна процедура. Парадоксалното е, че НЗОК финансира по-добре инвазивните процедури, отколкото безрисковите диагностични.
Съвременните диагностични методи са: ядрено магнитен резонанс (ЯМР), стрес сцинтиграфия, стрес ехокардиография и те се правят в амбулатория (доболнична помощ).
Коронарографията не трябва да е скринингова процедура. Тя е инвазивна и трябва да се случва в контекста на терапията, категоричен е доц. д-р Иво Петров.
Кардиографията с отпушване на съдове е животоспасяващ метод при настъпил миокарден инфаркт. В такъв спешен случай пациентът не бива да се бави със съгласието си за нея, защото при инфаркт всяка минута е важна, загива тъкан и миокардът – сърдечният мускул, загива и се заменя от съединителна тъкан.

Фитнес маниаците рискуват живота си
Фитнесът сам по себе си е добър стремеж към хубава фигура у младежите. Но когато стане мания и те започнат да приемат и разни добавки, тогава могат да увредят сериозно сърцето си и дори да застрашат живота си. Ако сте родител или баба и дядо на внук, който заради тренировките приема разни прахове и хапчета, опитайте се да го срещнете с лекар кардиолог, за да му разясни рисковете. В медицината дори съществува такъв термин – спортно сърце. Комбинацията между свръх натоварване и прием на хормонални препарати води до мускулно увреждане и сърдечна недостатъчност.

Защо трябва да пием повече вода през лятото
Сърдечният ритъм се намира под регулиращото влияние на вегетативната (периферна) нервна система с два нерва – симпатикус и вагус. Симпатикусът ускорява пулса, а вагусът го забавя. Пулсът зачестява в горещината и след приемане на диуретици (лекарства, които увеличават отделянето на урина). Една от най-разпространените причини за ускорения пулс е недостигът на течности в организма. Този механизъм се обяснява просто: Ако в кръвоносните съдове няма достатъчно кръв, на сърцето му се налага да бие по-бързо. Затова е важно да се пие повече вода в горещините – поне 1,5 литра течности на ден.