Тихият убиец на мъжете


Болест : рак на простатата

Последна промяна на 23 април 2018 в 14:54 1154 0

Проф. Красимир Нейков, началник на Клиниката по урология в УСБАЛО, проф. Петър Панчев, началник на Отделението по онкоурология в УМБАЛ „Александровска“, д-р Георги Лазаров, уролог – андролог в Първа САГБАЛ „Св. София“, д-р Стефан Карадалиев, Клиника по урология в УМБАЛ „Св. Анна“, проф. Светослав Николов, началник на Клиниката по oбща урология във ВМА, проф. Първанова, началник лъчетерапевтично отделение в УСБАЛО и д-р Тотко Найденов (от дясно на ляво) на пресконференция по повод ноември – Световен месец на мъжкото здраве.


Нелекуваните инфекции могат да доведат до рак
Тихият убиец на мъжа – така в някои учебници е квалифициран ракът на простатата.

Рискови фактори
Рисковите фактори все още не са напълно изяснени, казва проф. Петър Панчев. На първо място това е генетичният фактор, който човек не може да промени. Но следващата причина е в ръцете на отговорния към себе си мъж: Честите възпалителни заболявания, инфекциите, които не се лекуват или се лекуват, но не се доизлекуват – те са като бомба със закъснител за развитието на рак на простатата. Българският мъж не обича да ходи на лекар за такива неща, но трябва да има едно наум, че именно неизлекуваните заболявания на долните пикочни пътища са коварен риск. Ето тук лекарите споменават като положителна ролята на казармата, когато младите мъже са минавали на прегледи и рано са били установявани при тях някои проблеми, които днес те неглижират.

Хормоналните причини – високите нива на тестостерон, са основен рисков фактор. Интересно е, че мъжете от негроидната раса страдат два пъти по-често от рак на простатата, а е установено, че тийнейджърите им имат двойно повече тестостерон от връстниците им от бялата раса.
Малко известен за хората факт е, че в медицината съществува терминът академичен рак – съществува в простатната жлеза още от раждането на мъжа, но може никога да не се развие и никога да не даде отражение. Дали чрез чести биопсии не е възможно да се активира е въпрос, който медицината все още не е изяснила, посочва проф. Панчев.
В момента учени изследват доколко липсата на цинк в организма може да е причина за развитието на рак на простатата, както и на витамин Д, но това са само проучвания. Факт е, че в Северна Европа се наблюдава по-висока честота на заболяването.

И още:
- Употребата на алкохол в големи количества води по-често до рак на простатата.
- Честата употреба на храни, съдържащи белтъци, главно млечни продукти, води до по-висок риск от карцином на простатата. Не се отчита явна връзка между употребата на червено месо и рака на простатата
- Съществува известен риск между употребата на пържени храни и рака на простатата. Не съществува риск при употребата на дълговерижни ненаситени мастни киселини.
- Затлъстяването.

Сексът
Няма научно изследване на взаимовръзката между секса и рака на простатата, но вероятно той влияе положително върху половото здраве, защото наблюдения показват, че сред монаси и монахини е наблюдавана по-висока честота на заболяванията - съответно рак на простатата и рак на шийката на матката.

Яжте ориз
Наблюдения на лекари показват интересни закономерности. Ракът на простатата се среща най-често в индустриално развити страни като САЩ, например. В Азия случаите са многократно по-малко, но когато азиатците отидат в САЩ и променят главно начина си на хранене, това се отразява и на здравето им и сред тях вече се откриват рак на простатата при мъжете, и на гърдата – при жените. Подобно наблюдение има за Япония, където жените страдат 10 пъти по-рядко от рак на гърдата отколкото в САЩ, но емигриралите в Америка второ поколение японки вече развиват болестта наравно с останалите американци. Оказва се, че в ориза, в чая, има т. нар. меки естрогени, а, както знаем, азиатската диета включва много ориз и чай.

Симптоми няма
Карциномът се развива с десетилетия. Плашещата информация е, че първите единични ракови клетки могат да се появят около 25-30-годишна възраст. Минават 10-15 години до образуване на микро възли. Болестта се развива 30-40, дори 50 години. Пациентите нямат никакви оплаквания. Появят ли се симптоми, това означава, че заболяването е напреднало.

Увеличена простата или рак?
Симптоми при двете страдания или могат да липсват (при 17 процента от болните), или, ако се проявят, са едни и същи: трудно и често уриниране, ставане през нощта до тоалетна.

Диагностични методи
Изследването на PSA е основен диагностичен метод за рака на простатата. То се предлага на мъже над 50-годишна възраст и при мъже над 45-годишна възраст с фамилна анамнеза за карцином на простатата. Другият класически диагностичен метод е ректалното туширане.
При съмнение за карцином на простатата се извършва пункционна биопсия, като пункционните места са между 10-12. При мъже с високи стойности на PSA и явни палпаторни данни за карцином се извършват и по-малко на брой пункции на простатата. За уточняване на стадия се използват изследване с ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) или с компютърен томограф (КТ) на корем и малък таз с контраст. ЯМР дава по-добра диференциация на капсулата на простатата и особено се препоръчва на пациенти, насочени за радикално (оперативно) лечение. ЯМР разграничава точния стадий на заболяването в сравнение с компютърната томография, особено при мъже до 75-годишна възраст. За уточняване статуса на костите се прави костна сцинтиграфия.
В случай, че има отрицателни биопсии и високи стойности на PSA, тогава ядрено-магнитен резонанс на малък таз може да насочи към огнището, където да се направи следваща биопсия.

При поставена диагноза
Когато се постави диагнозата, тя трябва да е писмено документирана от патолога, след това насочваме пациента към Лекарска комисия по онкология (Онкокомитет) – има ги във всяка болница, разяснява д-р Нейков. Там се взима решение за по-нататъшното лечение.

Методи на лечение

Лечението основно се дели на
- оперативно (радикална простатектомия)
- лъчеление с или без хормонотерапия

Проследяване: Прави се PSA през 3-4 месеца, КТ на таза и костна сцинтиграфия, ректално туширане.
Първо се започва с хормонално лечение, за да могат да се направят по-чувствителни туморните клетки. Понякога се налага хормоналното лечение да продължи дори 36 месеца преди лъчетерапията.
След операция в някои случаи има риск от инконтиненция и инпотентност. При другите методи това се наблюдава само при единични пациенти. Минусът на хормоналното лечение пък е, че пациентът може да стане резистентен към него.
В днешно време има модерна образна диагностика, но тя е нищо без опита и професионализма на лекаря да прецени кое е нормално и кое е проблем, както и да избере най-подходящия метод на лечение от съществуващите.