Доц. д-р Димитър Вучев е роден на 30.05.1942 г. в Пазарджик. Завършил е ВМИ в София през 1968 г. Работи като участъков лекар от 1969 г. до 1973 г. От 1973 г. завежда кабинет "Паразитни болести" в Националния център по заразни и паразитни болести, а от 2006 г. ръководи секция „Паразитология и тропически болести” към Медицинския университет в Пловдив. Един от най-добрите познавачи на трихинелозата в България.

Трихинелозата е тежко протичаща, понякога смъртоносна паразитна болест при месоядните бозайници и хората. Причинител на заболяването е малък кръгъл червей - трихинела спиралис, открит на 2 февруари 1835 г. от студента по медицина Джим Пейджет при аутопсия. От тогава започват проучванията върху биологичния цикъл, начина на заразяване и болестните прояви.
Американският учен Н. Стол установил, че през 1947 г. 16 % (21 милиона) от населението на САЩ е болно от трихинелоза.
В края на 19 век в Европа се въвежда изследване на всички кланнични свински меса.
През 1882 г. Кръстьо Мирски, педагог във Варна, отпечатва за първи път научно-популярна статия за трихинелозата като заболяване, а през 1884 г. ветеринарният лекар Ф. Хелковски във Велико Търново открива трихинелоза в домашно прасе. Задължителна трихинелоскопия на свинско месо у нас се въвежда със закон през 1910 г., а от 1922 г. е въведена задължителна регистрация на случаите с трихинелоза, наред с маларията и други заразни заболявания.
Преди 1990 г. трихинелозата в България беше рядко явление, което се дължеше най-често на консумирано глиганско месо. В големите свинеферми имаше строг ветеринарно-медицински контрол. След това нещата се промениха.
През 1993 г. ръководството на завод "Стомана" Перник направило голям банкет на празника на металурга. В менюто влизали и пържоли и кюфтета от свинско, собствено производство – неизследвано. След няколко седмици се оформил страхотен, незапомнен в България, епидемичен взрив. Заболели от трихинелоза над 160 човека в тежка и лека форма. Епидемията продължила няколко месеца.
В периода 1997 г. - 2006 г. са регистрирани 94 трихинелозни взрива и 124 спорадични случая. Заразени са били 2056 души, заболели са 1133 и са констатирани 2 смъртни случая.
Заболяването започва най-често от 5 до 25 дни след консумация на заразено с трихинелоза месо. Симптомите – стомашно-чревен дисконфорт, висока температура, отоци по лицето, зачервяване на конюктивите на окото и болка по цялата мускултура - са кръстосани със симптоми на над 60 болести. Заболяването често наподобява грип, заушка, пневмония, ревматизъм, менингит, алергия, бъбречни кризи. На пръв преглед, ако няма типични прояви, лекарят може да се ориентира към погрешна диагноза.
При малка консумация на трихинелозно месо може да има зараза без заболяване.
В миналото лечението беше проблем. Нямаше специфичен медикамент в целия свят и се прилагаха понижаващи температурата, болкоуспокояващи, подтискащи алергичните реакции и общо укрепващи лекарства.
Лекарства за лечение на трихинелоза се появиха в България едва през 70- те години. Не са 100 процента ефективни, но по определена схема и в болнична обстановка шансовете да оцелее болният са големи.
Осоляването, опушването, сушенето и готвенето в микровълнови печки не унищожава трихинелите.
Когато имаме съмнение за произхода на месото в никакъв случай да не се правят луканки и да не се яде алангле. Месото трябва да бъде нарязано на малки късове и обработено термично най-малко при 80 градуса в продължение на 15 минути.
Готвенето в тенджери под налягане убива трихинелите.
Замразяването на свинско месо с дебелина на късовете до 10 см при минус 20 градуса за 20 дни убива ларвните форми. То не заразява човека, но токсините, които отделят трихинелните ларви, причиняват стомашно-чревни разстройства.