Понякога осъзнаваме щастието ни да живеем в райско кътче: красива природа, 4 годишни времена, през лятото слънцето ни натрупва имунотела, през зимата консумираме плодове и зеленчуци, отгледани през другите сезони, богати на енергийни вещества, и такива, които в минимални количества са необходими за живота на хората и животните. Това са витамините. При недостиг настъпват авитаминози. Редки са случаите за странични явления от предозиране.

В 1630 г. нидерландският лекар Якобс Бонитус описва една болест сред японската армия, в 1880 г. руснакът Николай Лунин я свързва с полирания ориз. В 1897 г. друг холандец д-р Християн Ейкман й дава името бери-бери: При пребиваването си на остров Ява (на синхалски език това означава „не мога, не мога“) направил експеримент: хранел пиле само с полиран ориз и то започнало да пада, не се движи - излекувал го бързо с брашно от оризови трици. Полякът Казимир Функ изолирал от тези трици вещество и дал името витамин В1 от Vita anime (минимални количества за поддържане на живота) и първата буква на бери-бери. Това била тежка полиневропатия, с болки в крайниците, обездвижване, измършавяване и големи отоци: При липса на витамин В1 така се нарушава въглехидратният обмен на тялото, че се натрупва млечна и пирогроздена киселина в тъканите и се образуват отоци, пулсът се забавя, сърцето се уголемява.

В 1926 г. Янсен и Донът го наричат аневрин, а американците Уйлямс и Клайн публикуват правилната химична формула и го наричат тиамин, което носи и сега. По-късно идва откритието на липсата на витамин С при болестта скорбут (тежки кръвотечения от венци или другаде, особено при хранещи се по 5-6 месеца групи хора само с консервирана храна – моряци, изследователи в отдалечени места, и др.).

Витамините В, С и Р са водноразтворими, а А, Е, Д и К – мастноразтворими (има ги в течни продукти на човек и животни, но като суспенсия, а не разтвор).

Ще представя имената на витамините, тяхното значение и болести при липсата им, и съдържанието им в храните в азбучен ред.

Витамин А (Ретинол)
Мастноразтворим е. Съхранява се в животински продукти: черен дроб, яйчен жълтък, мляко, риба, кореноплодни растения (моркови, ряпа), домати, чушки, тикви, броколи, цитрусови плодове, мушмули.
Витамин А е антиоксидант, необходим за имунитета срещу всички инфекции и за зрението.
Симптоми при липса на вит. А: суха кожа, болна чревна лигавица, нарушено зрение (роговица, склера, макула), нездрави кости, нарушен липиден метаболизъм и мъжка и женска репродукция, смутен растеж на плода вътреутробно.
Вредна е и хипер-А-витаминозата: глабололие, болки в костите, смутено зрение, смутена координация, жълта кожа.

Витамин В1
(Тиамин, Аневрин)
Участва като ко-фактор за редица ензими за енергийния мозъчен метаболизъм на въглехидратите (ацетилхолин и др.),тъй като глюкозата е горивото за мозъка.
Симптоми при липса на вит. В1: намален апетит, безсъние, умора, раздразнителност, полиневрит, залитане при ходене, сърдечна и зрителна слабост, отоци, мускулни крампи, повръщане, епилепсия, смутена бременност.
Съдържа се в: бирената мая, неполиран ориз, пшенични и слънчогледови зърна, соя, царевица, всички ядки, райска ябълка, грозде.

Витамин В2
(Рибофлавин)
Участва в два коензима за редукционни реакции в клетките.
При липса се развиват следните симптоми: стоматит, хейлит (рагади в устните ъгли), червен език, лоша кожа, кератит, анемия, смутено дишане, забавен растеж на децата, болести на вагина и анус, конюнктивата, кръвоносни съдове на очите, ноктите.
Съдържа се в: зърнените храни, бирена и хлебна мая, ядки (особено бадеми), черен дроб, месо, яйца, мляко, гъби, райска ябълка, грозде.

Витамин В3
(Ниацин)
РР (Пе Пе фактор - Никотинамид, никотинова киселина)
Необходим е за цялостно здраве, сърдечната дейност и обмяната на холестерола, за повишава на нивата на добрия (HDL), намалява лошия (LDL) холестерол и триглицериди.
Предписва се заедно със статините (аторовастатин и др.), но ако се превиши дозировката му, се поврежда черният дроб и се нарушава глюкозният толеранс, лицето се зачервява, получава се диария, стомашни разстройства.
При недостиг на вит. В3 се развива пелагра (3-те Д: дерматит+диария+деменция), води до желязо дефицитна анемия, хроничен колит, увреждане на черния дроб, устната лигавица, повишено слюноотделяне, езикът първо става голям, после атрофира, болният има главоболие, апатия или раздразнителност, халюцинации, фотофобия, тремор или ступор, депресия, психоза, деменция. Пелагра се лекува със: суха бирена мая, житни растения, месо, риба.
Витамин В3 се съдържа в оризови храни, месо, зеленолистните зеленчуци, червени чушки, меса (пиле, пуешко, патешко месо), риба, яйца.
Недостиг на ниацин има при хора, хранещи се предимно с царевични храни, например в Латинска Америка, тъй като вит. В3 липсва в царевичното зърно.

Витамин В4
(Холин, Аденин)
Вече не се смята за витамин, а е витаминоподобен.
Важен е за нормалната мозъчна дейност, за обмяната и транспорта на мазнините, за нивата на холестерола и триглицеридите, за синтеза на ДНК, на ацетилхолина (преносвач е на нервни импулси), регулира памет и сърдечна функция, необходим е за нормалния растеж.
Симптомите при недостиг са: умора, слабост, раздразнителност, световъртеж, шум в ушите, сърдечна аритмия, нервен срив.
Съдържа се във всякакво месо, соя, фъстъци, нахут, кашу, бадеми, грах, карфиол, тиквени семки, кориандър, синап, магданоз, бакла, домати, боровинки, кафе, чай, бяла риба, стриди, боб, сирене.

Витамин В5
(Пантотенова киселина)
Необходим е за синтеза на коензим А за мастния обмен и производство на невротрансмисерите (ацетил-холин) за мускулните съкращения, миелин за мускулите, за здрава кожа, коса, бели дробове, бъбреци, за имунитет и синтез на кортикостероиди в организма.
Симптоми при дефицит на В5: умора, мускулна слабост, крампи, изтръпване на ръце и крака, надбъбречна недостатъчност.
При предозиране: диария, и стомашни колики.
Съдържа се във всяко месо, млечни продукти, плодове, пълнозърнести храни, овесени ядки, боб, бакла, леща, нахут, кашу, бадеми.

Витамин В6
(Пиридоксин)
Ко-фактор е на над 100 ензими, необходими за обмяната на белтъци, мазнини и въглехидрати, за биосинтеза на невротрансмитерите (за нервна проводимост) за мисловни процеси, памет, координация, за имунни функции (за производството на лимфоцити и интерлевкин-2, и хемоглобин).
Топлинната обработка на храните унищожава В6!
При недостиг, особено при алкохолици, настъпва: Сидеробластна анемия, объркване, раздразнителност, епилепсия, дерматити, нарушение на кръвосъсирването.
При предозиране се получава свръхчувствителност към светлина, гадене, повръщане, обриви.
Съдържа се в: пълнозърнестите храни, всякакво месо, риба, бобови култури, зеленчуци, грозде, яйца, плодове, с изключение на цитрусовите.

Витамин В7
Витаминът на красотата
(Биотин, Витамин Н, Коензим R)
За красива коса, кожа и нокти. Участва в ускорената обмяна на белтъчини, мазнини, въглехидрати – за енергия и тонус, за сърдечната дейност, против стреса, за регулиране на кръвната захар, за синтеза на колагена. Влошава се обменът му при прием на антибиотици и при бъбречна недостатъчност. Съдържа се във: фъстъци, бадеми, орехи, моркови, домати, малини и ягоди, гъби.

Витамин В8
(Инозитол/Аденозин монофосфат)
Вече не се смята за витамин, а е витаминоподобен.
Необходим е за мозъка, за правилното функциониране на нервните клетки, за производството на допамин и серотонин, а също така за метаболизма на кръвната захар и за здрава сърдечно-съдова система. Има добър сънотворен ефект, антисклеротик, инхибира раковите клетки.
При недостиг настъпва безсъние, депресия, тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство, ментални разстройства, кожни заболявания, екземи, смущение в репродуктивните възможности.
Предозиране може да настъпи само от лекарствени продукти (инозитол): тогава настъпва безсъние, нервно напрежение, диария.
Съдържа се в черен дроб, мозък, мая, мляко, фурми, ягоди, свинско месо, пшенични кълнове, овес, ечемик, лимони, портокали, смокини, фъстъци, стафиди, пъпеши, райска ябълка, цитруси, грах, сардини, риба, стриди.

Витамин В9
Фолиева киселина
Необходим е за нормалния растеж на всички клетки в организма, особено за хемоглобин и еритроцитите.
Недостиг в ранните месеци на бременността може да доведе до дефекти на главния и гръбначен мозък на плода.
При възрастни настъпват анемии, влошава се кръвооросяването на периферията (пръсти на ръце и крака).
Съдържа се в: зелените листни зеленчуци, боб, грах, всички сурови ядки, месо, черен дроб, цитруси, банани, пъпеши, райска ябълка, ягоди, мая, трици, хляб, сирене, извара.

Всички витамини В1-В9 се съдържат в корените на исиот (джинджифил).

Витамин В10
(Парааминобензоена киселина, Н1)
Витаминоподобен.
Нормализира функциите на щитовидната жлеза и е необходим за слънчевата защита на кожата, за формирането на еритроцитите.
При недостиг посивява косата, появяват се екземи, настъпва умора, депресия, чревни разстройства.
Има го в черен дроб, бъбреци, мая, ориз, орехи, риба, стриди, картофи.

Витамин В11
(Ацетил-Л-карнитин)
Витаминоподобен.
Коригира метаболитните процеси, помага за отслабване, намалява лошия холестерол, подобрява функцията на нервната система, необходим е за забременяване при безплодие.
Намира се в месото, млечните продукти, зърнени храни, сурови ядки, дрожди, гъби, плодове, зеленчуци. Съдържа се във Витамин В-комплекс, Допел-Херц, и др.

Витамин В 12
(Кобаламин)
Участва в над 100 процеси в анаболизма на човешкия организъм, особено в процесите на ДНК, митохондриите и деленето на червените кръвни телца.
Съдържа се само в месни изделия и се произвежда от някои бактерии в червата. Абсорбира се в комплекс с белтъчини в слюнката в устата, в стомаха, в дванадесетопръстника, червата, и т.н. транскобаламин II го транспортира в кръвта и до всички тъкани и гръбначно-мозъчната течност.
Съхранява се само в черния дроб с години.
При дефицит на В12 при болни със стомашно-чревни разстройства и при вегани може да доведе до сериозни увреждания на нервната система, полиневрити, невралгии, деменция, нарушено деление на клетките, мегалобластна анемия, слепота, глухота, психични заболявания, сърдечна недостатъчност.
При дефицит при кърмачетата (хранени с козе мляко) спира растежът, стига се до церебрална атрофия.
Дневната необходимост на човек е 2.4 микрограма, 2.6 за бременни и 2.8 за кърмачки.
Не може да стане предозиране, защото излишните за организма количества В12 се излъчват чрез бъбреците. Съмнението за токсичност идва от факта, че при разграждане на витамина цианкобаламин се отделя токсичното вещество циан. Той се абсорбира от клетките, но от 1000 микрограма В12 дневно не са известни токсични ефекти. Не е потвърдено, че се наддава на тегло от В12. Има обаче риск от развитие на коло-ректален и белодробен рак от наличието на тежък метал в В12 - кобалт.
Организмът не може сам да си произвежда витамин В12. Набавя се от животински меса, особено агнешко, краве, овче мляко, яйца. Най-много се доставя от сготвени миди, телешки черен дроб. Десетократно по-малко е количеството му в риба, стократно по-малко в краве и овче мляко, а в козето мляко липсва. Има го в сварените яйца, но болни хора е добре да ги консумират сурови.
Хранителните добавки съдържат В12 , несвързан с протеини, който се резорбира направо от стомаха в кръвта. Те са необходими особено за вегани и деца, хранени само с козе мляко (от друга страна се приема, че белтъчините в козе мляко са по-лесно усвоими за всякакъв организъм).

Витамин В15
(Пангамова киселина)
Витаминоподобен.
Подпомага обмяната на въглехидрати, мазнини, белтъчини в организма.
Има го в кафяв ориз, бирена мая, царевица, чесън.

От посочената до тук гама витамини В4,8,10,11 и В13 (оротова киселина), В14, В15 (пангамова киселина), В16 (диметилглицин), В17 (амигдалин), В20 (карнитин), Вh (биотин), Вр (холин), Вt (Л-карнитин), Вх (парааминобензоена киселина) след 2019 г. вече не се смятат за витамини, тъй като бе прието от научната общност, че не са от съществено значение за хората.

Витамин С
(Аскорбинова киселина, Л-Аскорбат)
Водно-разтворим, оставен на въздуха и при термична обработка се окислява бързо и става неактивен.
Като антиоксидант осигурява синтеза на колаген, ензимен кофактор е, осигурява митохондриалния транспорт, синтез на оксалати и тартарати при растенията, които човек и животни консумират.
Специални протеини вкарват вит. С през мембраната на телесните клетки и насищат лимфоцити, моноцити, неутрофили в кръвта.
Съдържа се в: зеленчуци и плодове, особено в субтропичните и цитрусовите, шипка, черни боровинки, люти чушки, пресни червени и зелени чушки, касис, брюкселско зеле, магданоз, копър, люцерна, броколи, карфиол, червено зеле, коприва, спанак, лапад, рукола, ягоди, малини, грозде, исиот (джинджифил) и много по-малко в ябълки, круши, животинско и човешко мляко, чесън, лук.
Отделяне на урина от бъбреците спира при клетъчна концентрация на вит. С под 100 мг. При висока концентрация на витамина той се изхвърля през урината. Ако човек никак не приема вит. С, след 83-я ден развива скорбут. Това се случва при продължително неприемане на пресни плодове и зеленчуци, при ядене само консерви. Започва със сънливост, болки в костите и задух, кървене от венците и носа, зъбите опадат, раните не зарастват, появяват се отоци в крайниците, болният спира да уринира, появява се жълтеница, треска, конвулсии.

Витамин Д
Необходим е за растежа на организма и скелетната мускулатура и за имунитета. Има противовъзпалителни, антиоксидантни и невропротективни свойства. Предпазва от рак, диабет, множествена склероза, рахит, остеомалация, остеопороза, като оптимизира калция и фосфора за заздравяване на костите, предпазва от Алцхаймер, депресия.

Витамин Д3
Съдържа се в кожата и при ултравиолетово облъчване, печене на слънце, организмът сам си осигурява имунитет.

Витамин Д2
Приема се със житните култури и чак като постъпи в мастна среда в организма, изпълнява горните функции на вит. Д.
В майчиното мляко не е достатъчно количеството на вит. Д. Затова бебета само на кърма трябва да получават допълнително витамин Д, особено родените в есенно-зимните сезони с малко слънцегреене. Има опасност децата да развият рахит, да се получи изкривяване на гръдната кост, на краката, гръбначните прешлени, бавно зарастват фонтанелите на черепа. За бебета профилактично са необходими максимум 400-600 IU, дневно, а терапевтичните дози за възрастни и бременни са максимум 4000 IU дневно.
Приемът на вит. Д е противопоказан при високи нива на калций и фосфор, при сърдечни заболявания, саркоидоза и туберкулоза.
Съдържа се в житни култури, гроздето, животинско мляко, грах, сирене, извара, масло, яйца, риба, скариди.

Витамин Е
Мастноразтворим витамин.
Най-мощният антиоксидант, осигуряващ защита на всички функции на организма, и срещу различни зарази, отрови и вредното действие на слънчевите лъчи. Участва в синтеза на хормони, поддържа имунитета, предпазва от рак, възпрепятства образуване на тромби, балансира холестерола, осигурява отлично зрение, добра сперматогенеза и е гаранция за забременяване.
Да не се предозира повече от 15 мг/на ден.
Съдържа се във всички семена, магданоз, спанак, рукола, боровинки, яйца, броколи, цитрусови плодове, тикви, грах, авокадо, сухи кайсии.
Като лекарство се продава в капсули по 100, 400, 1000,20000 IU (особено за вегани), или комбинирани A, D, E, K витамини.

Витамин F
Източникът за красота
Мастно разтворим, жизнено необходим за здрава кожа и кожни придатъци: нокти, коса, а също и за здрава сърдечно-съдова система. Нормализира холестерола.
Съдържа се в растителни и животински мазнини, семена и ядки, бели меса и риба. Има хранителна добавка 911+.

Витамин К
Мастно разтворим. Образува се с помощта на бактерии в човешкото тяло и животните. Спомага за образуване на протеини, необходими за кръвосъсирването, и от там буквата К (от коагулация). Негов антидот е вит. Е.
Необходим е за дейността на черен дроб, за усвояване на калция в организма.
Има пет вида: К1, К2, К3, К4, К5.
Съдържа се в зелените части на копривата, люцерната и в рибата, зърна от житни култури, босилек, градински чай, магданоз, спанак, листа от цвекло, цикория, дренки, конопено семе, борови връхчета, живовляк, шипка, тиква. Продава се във вид на капки, таблетки и хранителни добавки.

Витамин N6
(Алфа-липоева киселина)
Витаминоподобен. Универсален антиоксидант е. Коензим на метаболитни ензими. Помага при диабет, витилиго, глаукома, хепатит, полиневропатия, особено диабетна.
Съдържа се в животински черен дроб, червени меса, дрожди, тиоктацид, тиогамма.

Витамин Р
(Рутин)
Мощен антиоксидант и противовъзпалително, за преодоляване на болката, повишава здравината на кръвоносните съдове, има анти-тромботични и анти-агрегантни свойства. Предпазва от инсулти и инфаркти, регулира холестерола, повишава имунитета.
Съдържа се в билката седефче, елда, цитрусови плодове, ябълки, смокини, мушмули, райска ябълка, червен и зелен чай, бъз, жълт кантарион. Продава се в таблетки по 250 и 500 мг.