ХЗТ се прилага за лечение на т. нар. посткастрационен синдром (ПКС), както и за терапия на жени в постменопауза. ПКС представлява характерен симптомокомплекс, възникващ след острото изключване на яйчниковата функция по хирургически път или след прекратяване на дейността им по други причини при полово зрели жени. Болестната картина на ПКС включва:

1. Вегетативно-съдови разстройства;
2. Нервно-психични смущения;
3. Ендокринно-обменни нарушения.
От първата група най-манифестни прояви безспорно са т. нар. топлинни пароксизми („топли вълни“). Освен тях се прибавят и безпричинни, но обилни изпотявания, главоболие, тахикардия, световъртеж, безсъние. От нарушенията на съдовия тонус хипертонията е най-важното последствие. Нервно-психичните смущения най-често се изразяват в депресия. Настъпва значително влошаване на паметта. В структурата на ПКС особено място заемат и ендокринно-обменните нарушения. Затлъстяване се наблюдава при 30-60 на сто. Особено внимание се налага по отношение нарушенията на мастната обмяна. След менопауза или след кастрация тя се променя в неблагоприятна посока, като се отразява върху честотата на сърдечносъдовите заболявания: запушване на сърдечните (коронарни) съдове. Появяват се и смущения в щитовидната жлеза, а също и намаляване на костната тъкан – остеопороза. При климактериума жената губи ежегодно от 1 до 1,5% от костната си маса.
Основен метод за лечение на ПКС е ХЗТ с хормоните естрогени. От естествените естрогени с най-добър ефект се отличава естрадиолът. При тяхното прилагане обаче трябва да влизат в съображение известни противопоказания: чернодробни заболявания, тромбоемболични състояния, хормонално зависими тумори, тютюнопушене и т. н. Лечението по възможност трябва да се провежда с естествени естрогени. Това става задължително, ако жената е прехвърлила репродуктивната възраст и е навлязла възрастово в климактериума. Самостоятелното лечение с естрогени се извършва само при извадени матка и яйчници! Когато тези органи са съхранени, естрогенното лечение задължително се комбинира с допълнителен прием на хормоните гестагени, за да се избегне стимулацията на маточната лигавица. Заместителното лечение се провежда продължително време под контрола на специалисти и при задължителна преценка на съотношението полза/риск. За целта задължително на 6-12 месеца се изисква клиничен и лабораторен контрол.
Повод за настоящето обсъждане на проблема са зачестилите напоследък публикации в световния специализиран печат (в това число и в Бюлетина на нашата Изпълнителна агенция по лекарствата – ИАЛ) за повишен риск от рак на млечната жлеза при прилагане на ХЗТ.
Многобройни проучвания потвърждават предишни наблюдения, че естроген-заместителната терапия (ЕЗТ) е свързана с леко повишение на риска от рак на гърдата. В противовес на досегашните схващания, някои проучвания посочват, че комбинацията естроген/гестаген не намалява, а напротив увеличава риска от развитието на рак. За всички продукти опасността се увеличава с увеличаване продължителността на употреба. Скорошната или настояща употреба на продукти на ХЗТ е свързана с повишен риск от смъртен изход от карцином на гърдата – относителен риск 1,22% в сравнение с неупотребявалите такива средства. Това опровергава становището, че повишената честота на карцином на гърдата при употреба на ХЗТ се дължи на по-доброто проследяване на пациентките и по-ранно диагностициране.
Тези резултати са неочаквани и са в противоречие с многобройните проучвания с естрогенни препарати, които показват благоприятен ефект при лечение на ПКС. Новите данни не поставят под въпрос краткотрайната употреба на ХЗТ като средство за облекчаване на тежките манопаузални симптоми и не налагат незабавна промяна в приложение на този метод на лечение. За дълготрайната употреба обаче пациентките и лекуващите лекари трябва да са наясно с повишения риск от карцином и други нежелани реакции. Ето защо решението за започване на дългосрочна ХТЗ трябва да се взема индивидуално за всеки пациент, като продължителността се преоценява редовно – най-малко веднъж в годишно.
По-долу припомняме основните препоръки при приложението на ХЗТ:
ХЗТ трябва да се провежда с възможно най-ниската ефективна доза.
1. Приложението на ХЗТ да продължава само докато ползата от облекчаването на тежките климактерични оплаквания надвишава риска.
2. Да се преценяват индивидуалните терапевтични цели и рисковете при конкретния пациент.
3. Най-малко веднъж годишно да се прави преоценка на необходимостта от продължаване на ХЗТ.
Провежданата у нас здравна реформа, в изпълнение на изискванията на ЕС, задължава запознаване на пациентите с провежданото им лечение, както за пълна прозрачност, така и за предпазване от макар и рядко срещаната, но все пак съществуваща халтурщина.

Изобщо проблемът за лечението на ПКС в наше време е дискутабилен. Неговото разрешаване трябва да става вследствие точно изясняване на отношението полза/риск, което във всички случаи трябва да се извършва от лекарски консилиум от генеколози-ендокринолози, интернисти (при нужда и други специалисти), но всички на високо професионално ниво.

Задължителни храни за жената
Малко известен обаче е фактът, че състоянието на всяка жена, която навлиза в менопауза, може да се облекчи и с някои естествени средства. Проучванията показват, че растителните естрогени, които се съдържат в соевите продукти са полезни при всички симптоми на ПКС. Овесените ядки, бадемите, ябълките и маслото от ленено семе също съдържат източници на естрогени, но в по-умерени количества. Като допълнителни средства за борба с неприятните симптоми на менопаузата могат да послужат и слънчогледовото семе, орехите, аспержите, броколите и други.