Заболяване на щитовидната жлеза


Болест : хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, струма, ендемична, спорадична, гушатрума

Последна промяна на 01 март 2018 в 22:50 2122 0

Тук спадат струма (гуша): хипертиреоидизъм и хипотиреоидизъм. Струмата бива ендемична и спорадична. Причината за заболяването е йодният недоимък в биосферата и оттам в човешкият организъм. Различаваме следните 5 степени:
1 степен – щитовидната жлеза не се вижда, но се опипва.
2 степен – видимо и при опипване се установява увеличение на жлезата.
3 степен – увеличената жлеза видимо променя нормалния релеф на шията – т.нар. дебела шия.
4 степен – увеличената жлеза е толкова увеличена, че видимо се изменя нейната конфигурация.
5 степен – щитовидната жлеза достига грамадни размери, като обезобразява грубо шията на болния.

Ендемична гушавост
Ендемичната гушавост е хронично заболяване, което обикновено възниква в детската възраст, може да се засили по време на бременност. Основното лечебно средство са тиреоидните хормони.

Хипертиреоидизъм
При него имаме повишена функция на тиреоидните хормони, с повишена обмяна на веществата. Тук спада тиреотоксикозата. Най-голямо значение при нея имат трите и основни форми: базедовата болест, токсичният аденом и базедофицираната струма, която може да бъде дифузна, смесена или нодозна.

Базедовата болест е най-честата клинична форма на тиреотоксикозата. Жените се засягат 6 пъти повече от мъжете. Болестта се среща във всички възрасти. При нея имаме повишена функция на жлезата. Оплакванията възникват през пролетните месеци. Като отключващи фактори преобладават острите и хронични психотравми, острите простудни и вирусни заболявания. Болните се оплакват от лесна умора, нервност и раздразнителност. Правят впечатление с бляскавия и втренчен поглед, наличния екзофталм (изпъкване на очната ябълка) напред, умерено изразената гуша, ситния тремор (треперене) на пръстите на ръцете, топла и влажна кожа, обилно изпотяване, трайно ускорена сърдечна дейност и повишена амплитуда на кръвното налягане, често кашави дефекации, менструални смущения, отслабване на тегло при запазен апетит.
Лечението с медикаменти тиреостатици ще се определи от лекар-ендокринолог.

Токсичен аденом. При него също имаме повишена функция на жлезата, протичаща с развитието на нодозна (възлеста) струма и с липса на екзофталм. Токсичният аденом показва известно предпочитание към женския пол.
Заболяването се наблюдава след 20-годишна възраст, по-рязко зачестява в зрялата и напреднала възраст. Преобладават единичните аденоми. Токсичният аденом представлява доброкачествен тиреоиден тумор. Може да бъде топъл или студен възел. Болните имат дискретни оплаквания от пристъпно или постоянно сърцебиене, изпотяване, втренчен бляскъв поглед. Еволюцията е бавна, но прогресираща. Болните са склонни към развитието на тиреотоксично сърце. Тиреостатичната терапия е безперспективна при токсичен аденом и може да доведе само до временно и непълно подобрение.
Прави се ехография на щитовидна жлеза, което е лесно, бързо и безопасно изследване. Сцинтиграфията на жлезата е необходимо изследване, с което също се установява наличието на възли и дали те са топли или студени (което е по-лошо). При него пациентът пие течност с йод, изчаква се и жлезата се наблюдава на специална камера. Преди да се подложи на изследването, пациентът трябва да пита задължително лекаря за хранителния режим и приема на медикаменти и стриктно да го спазва, за да не повлияе на резултата. 24 часа след това изследване е разумно да стои далеч от бременни жени и малки деца, заради радиоактивния изотоп на йода, с който се прави изследването.
Хирургическото лечение има безспорни предимства, особено при студен възел.
Базедовифицирана струма. Възникването на тиреотоксикозата у лица със с ендемична или спорадична струма се означава като базедовификация. Тя може да настъпи на фона както на дифузна, така и на нодозна или дифузно нодозна (смесена) струма. Смесените и надозни струми показват подчертана склонност към базедофификация. Дълготрайно просъществуващите адономи дават картината на лека или среднотежка форма на тиреотоксикоза. Водеща е сърдечната симптоматика с пристъпно или постоянно предсърдечно мъждене, сърцебиене и често сърдечна декомпенсация. Други характерни симптоми са емоционалната лабилност и раздразнителност, бляскавият поглед и безапетитието, което води до загуба на тегло. Тиреосцинтиграмата се явява абсолютно необходимо изследване за отдиференциране на различните форми на базедовифицираната струма и по отношение на токсичния аденом. Метод на избор се явява хирургическото лечение.

Придобит хипотиреодизъм – при него имаме понижена функция на тиреоидните хормони с понижена обмяна на веществата. Към него спадат:
А) Идиопатичен (автоимунен)
Б) Тиреоидит на Хашимото
В) Постоперативен след струмектомия
Г) След лечение Су 131
Д) Медикоментозен (след лечение с тиреостатици)

Хроничен тиреодит на Хашимото
Понастоящем се смята, че по честота превъзхожда тиреотоксикозата. Особено голяма е честотата на заболяването в детската и млада възраст, така и у болни в 3-6-тото десетилетие. 95% от болните са жени. Болестта нерядко има фамилен характер.
Тиреодитът на Хашимото е класически пример на тиреоидно автоимунно заболяване. Той показва големи сходства с Базедовата болест. Първият и най-важен симптом на болестта е постепенното развитие на дифузна нискостепенна струма с гладка повърхност и много твърда плътност. В последствие формата на жлезата се нарушава, повърхността й става неравна, а консистенцията - по-плътна. Струмата протича обикновено безсимптомно, като болките са афебрилни и в добро състояние. В началния период на заболяването много рядко се наблюдават леки хипертиреоидни прояви. При около 20% от болните се установяват дискретни симптоми на хипотиреоидизъм, които в мнозинството от случаите не показва склонност към прогресиране. Най-чувствителен е имупофлуоресцентният тест, който е положителен при 95% от болните. Утаяването на еритроцитите е леко, но понякога силно ускорено. Имаме повишена стойност на TSH, „Т4” на долната граница на нормата.
Диагнозата може да се постави още при оглед на болния. Характерни са подпухналото лице, сухата груба кожа, дрезгавият глас, бавните движения при събличането на дрехите, мускулна слабост и лесна умора. Болните имат забавен пулс, ЕКГ показва плоски „Р” и „Т” вълни, нисък волтаж, упорит запек, метеоризъм, менструални смущения. Редките случаи на забременяване завършват обикновено със спонтанен аборт, но се среща и нормално износване с раждане на нормално дете. Либидото е намалено. Често при болните се установява и захарен диабет. Може да се наблюдават различни форми на анемия. Повишен е холестеролът и триглицеридите.
Лечение: Заместителната хормонална терапия е показана само при хипотиреодизъм или високостепенна струма. Лечението се провежда с тиреостатици - с L тироксин, като то продължава до края на живота. В последно време към лечението се добавя и селен, който е важен микроминерал, пазител на имунната система. Селенът е надеждна бариера срещу всякакъв род бактериални и вирусни инфекции. Той помага специално на организма да елиминира токсичния ефект на тежките метали, особено на живака. В комбинация с витамин „Е” взаимно усилват действието си като антиоксиданти. Селенът подпомага и функционирането на щитовидната жлеза. Той работи и за предотвратяване на ракови заболявания. Но от друга страна, според нови изследвания, хранителните добавки със селен увеличават риска от диабет тип 2, затова е най-добре да си го набавяме с храната. Най-богати на селен са ядките, особено  бразилския орех. Само две ядки бразилски орех покриват дневната доза на организма, както и 100 грама слънчогледови семки. Трябва да се ядат и орехи. Напоследък е доказано, че при тиреодита на Хашимото имаме намалено присъствие на витамин „Д” в организма, затова при кръвна картина е препоръчително да се пуска и ниво на калций в кръвта.
Правилното лечение ще се определи от лекар – ендокринолог.