Фази на проява
Първите признаци може да се забележат във възрастта 1 и половина - 2 години, когато детето образува своите първи изречения. Не се безпокойте, родители, това е нормално! Ако продължава след 3-годишна възраст – да потърсим логопед!
Може да започне в предучилищна възраст, когато се налага комуникация с други деца и учителка. След 5-6-та година детето осъзнава този дефект и започва да се стреми да го коригира само, или пък се смущава, ако заобикалящите го осмиват. Тогава може да заживее в свой свят, да се самоизолира. Тук е важна намесата на учителя: да намали стресиращи за детето ситуации като общи игри, отговори на трудни въпроси и др., или да се потърси логопед.
Няма вродено (генетично) заекване.
То се придобива. Може да има само генетична предразположеност, която може да се избегне.
Полета на мозъчната кора
Причини за заекване
- Внезапен страх (силен лай на куче, преминаване на шумен мотоциклет или кола покрай бебешката количка, побой между хора, гръмотевица), продължителен психологичен стрес от неуравновесени родители, педагози, ползващи Макаренковски прийоми, пиянски свади, оставяне на детето само, в тъмнина, с плъхове и мишки, гладно, без вода, наказания, сцени на ужас във филми, ревност към родители или други деца, необръщане на внимание, брутално отнемане на любими играчки, загуба на близки.
- Прибързано приканване към говор от близки и родители.
- Рязка смяна в местоживеенето и контакта с близки, училища, честа смяна на детската градина, конфликт между родители и учител, преждевременно и неконтролирано натоварване на детето с изучаване на чужд език, неприятни спортове, ранно занимание с мобилни телефони, компютри, гледане на телевизия, дълги компютърни игри.
- Имитация на заекващи близки.
- Грешки в диетата – хранене с много протеини.
- Вътреутробни или родови увреждания (употреба на алкохол, цигари, дрога от бременната майка, травма на мозъка на детето, увреда на слуха, носа, фарингс, ларингс, прекаран рахит или тежки инфекции.
- Неприятни методи на лечение на други предшестващи заболявания.
В какво се изразява заекването
- Клоничен спазъм: неколкократно повторение на звук, сричка, дума, фраза;
- Тоничен спазъм: блокиране на говорните органи (устни, бузи, език, фарингс, ларингс) - краткотрайно или по-продължително;
- Смесени спазми.
Внимание трябва да обърнем, когато се увеличава повторението на някои звуци, срички, думи; повтаря срички в една и съща дума; разтяга - удължава отделна гласна; проявява двигателно или мимично, и телесно напрежение при произнасяне; отказва словесен контакт (това е логоневроза, ситуационно оттегляне) с непознати или неприятни хора, отказва разговор по телефон, общуване с много хора – на гости, на театър, пазар, игра с други деца.
Може да се прояви като удължаване само на една буква и продължаване с плавна реч. Може да се получи блокаж (спиране на говора) и след това плавна реч.
Ако симптомите не изчезнат за 6 месеца – потърсете логопед!
Локалистичният анализ в медицината обяснява заекването като дизкорданс на Хълма (гирус от лат. ез.) на Брока. Намира се в „доминантната“ долна част на лява хемисфера на главния мозък при десно-ръки и съответно в дясната – при леворъки. Той контролира моторните функции с производството на речта. Малко отношение при заекването имат Гирус на Вернике – за нейното разбиране в говорим или писмен вид, разпознаване, интерпретиране от събеседника, и Ъгловият (Ангуларис) гирус, който помага чрез други видове сензорна информация да разберем езика. Координираната функция на тези три гируса особено проличава при говорни разстройства - сензорни и моторни афазии, при мозъчни инсулти.
Превенция на ранното заекване
Въпреки че т.н. физиологично заекване във възрастта 2-5 г. се смята за нормално случващо се, поради интензивното речево развитие на децата, желателно е още в първите дни на тази проява да се потърси логопед. Тук има един важен момент: поради неправилната реакция на родителите от тази нормално нарушена плавност на речта на детето като нервничене, остри забележки, наказания, които стресират детето, заекването може да се хронифицира. Не разчитайте на доброжелателни съвети на близки и роднини, че „ще го надживее“. Потърсете логопед!
Лечение
1. Да се изработят специфични умения за плавен говор чрез дихателни процедури, приятни говорни игри, арт - терапия, дихателна гимнастика, физически упражнения и йога за деца.
2. Успокоително въздействие върху детската психика: да се преодолее дистанцията с детето и неговата тревожност. Да се повиши самооценката на детето и вярата в собствените му възможности. Да се изградят умения за релаксация и арт - занимания за себеизразяване и преработване на болестните емоции, довели до заекването.
Особено значение има т.н. музикотерапия. Българските психолози Георги Лозанов и Алеко Новаков споделят световния опит, че барокова музика, с ритъм 60 времена в минута, „потапя мозъка в дълбоко алфа състояние“, а френският оториноларинголог д-р Алфред Томатис основава метода „аудио-психо-фонология“ и приема, че ухото „има ключова работа за захранване на мозъка – за отпочиване и възвръщане на активна мозъчна дейност: най-добре помага музиката на Моцарт, която има най-много звуци с честота 5000-8000 Hz“. По програмата на студио „Лили мюзик“: За регулиране на дишането се започва с поредно включване на музика на Моцарт и Бах, с метроном – в ритъм плавно се маха с ръка и се правят гимнастически упражнения, имитира се на глас ритъма на музиката, правят се дълбоки дихателни упражнения, дълбоко плавно вдишване и изпускане на въздух, като духане, пръхтене, съскане, имитация на свирене на пиано или друг музикален инструмент, отново вдишване и издишване, опитва се пеене с текст за отпускане на схванатостта на долната челюст, изпява се името на детето и приятни езикови фрази, скоропоговорки и познати стихчета, редуване на такива с гласни и съгласни букви, изпява се песента със съпровод на пиано или друг приятен инструмент, разпяване с гласни срички, думи, фрази.
3. Сумарно ще представя правилата на Грегъри и Купър, Хайьоу и Леви за обучение на родителите за говорна техника: правилна, търпелива реакция към нарушената плавност на говора на детето, без нервничене, и начини на изчакване на волни говорни упражнения на детето. Родителите трябва изцяло да си променят поведението към заекващото дете: да открият от какво се интересува то; да покаже, че слуша детето си, а не го неглижира; да не прекъсва детето - да го оставим да се доизкаже, макар и трудно; да гледаме детето в очите по време на разговор; ако детето се затруднява – да го изчакваме търпеливо; да се избягва авторитарния метод при занимания; нашата реч да е правилна и да е пример за детето; увлекателно да четем приятни нему разкази и приказки на висок глас и да го предразполагаме да ги преразкаже или да има свобода да направи свой финал на разказа; родителите да споделят пред детето какво харесват и обичат и да го предразположат то да изрази своето мнение и чувственост; да се регулира темпът на речта на родителите – да не говорят нито много бързо, нито бавно;
Да се споделя периодично мнението на логопеда: той може да проведе индивидуални занимания или в групи по проекта „Аз говоря плавно“, с максимум 8 деца.
Около 70% от страдащите деца самооздравяват до тинейджърската възраст.
Хронично заекване
Продължава и след детска възраст. Смята се, че е 1% от човешката популация, в съотношение мъже: жени 4:1. По-често е при леворъките. Заекването изчезва, когато лицата пеят. Възможно е да не се проявява в клинична среда и при логопед. То се усилва на обществени места, при произнасяне на речи, разговор по телефона, по време на устен изпит или при даване на съвети, което води до конфликтни ситуации. Може да се достигне до речев блокаж. Може да доведе до депресия, социална изолация. При възрастни се препоръчва избор на професии с ограничена комуникация с други хора или институции.
Лечението при възрастни: Прилагат се автогенни тренинги и обучение в техники за релаксация. Прекрасно въздейства арт-терапията: рисуване, пеене, свирене на инструмент, моделиране, шиене, плетене, бродерия, везба, икебана, рецитиране – самодоказване на личността. Помага: да си води дневник и да записва при какви ситуации се засилва блокажът, да осъзнава своето надмощие над този блокаж и да го преодолява сам.
Електрофизиологията изучава заекването чрез ЕМГ (електромиография) биофийтбек. Това е биологична обратна връзка, която пациентът получава посредством аудио-визуално представяне на екрана – усеща се наслада, утешение и стремеж за още и още упражнения. Установява слаба базова активация на симпатикуса при говорната дейност, и се поставят електродите върху лицевата и шийно-гръбната мускулатура. Чрез невротерапия чрез ЕМГ биофийтбек се цели преодоляване на болестни синкинезии или съпътстващи тикове, спазми, неконтролирани движения на мускулите на устни, шия, крайници. Такива изследвания правят в Центъра за приложни невронауки.
