Италианците наричат руколата „салата на красотата“. Те я приготвят най-често, като просто я полеят със зехтин, оцет или лимонов сок, а отгоре настъргват пармезан и добавят разполовени чери доматчета.

Руколата е листен зеленчук. У нас беше непозната, но напоследък присъствието й на пазара се повишава, както и интересът на купувачите към нея. Особено много се цени и отглежда тя в Гърция, Италия, Испания. Използва се за салати.
Руколата заема едно от първите места по полезност в класирането на 10 вида листни зеленчуци. Богата е на биологично активни вещества, на минерални соли и особено витамините А, В и С. А те са най-активните антиоксиданти, неутрализиращи свободните химически групировки, които увреждат живи органични клетки – риск за тежки заболявания. Затова руколата, освен за салата, може да се използва като заместител на други листни зеленчуци в различни ястия, но имайте предвид, че малко нагарча.

Руколата е едногодишно растение, с къс вегетационен период - 35-40 дни, максимум до 50 дни. Образува изправени продълговати листа, дълбоко нарязани, като на глухарчето. Те бързо нарастват, за 7-8 дни. Като млади са нежни, крехки, с аромат на орехи и горчица – интересен вкус, който или харесваш, или не.
Като растение е непретенциозно. Може да се отглежда на почви без специален избор, но добре обработени, рохкави и запасени с влага и достатъчно хранителни вещества, нужни за образуване на едри, нежни и приятни на вкус листа.
Засяват се през пролетта – април, май, когато още е хладно, температурите са около оптималните за развитието им.
Може да се отглеждат и от март до октомври, включително и в оранжерии.

Листата се берат, докато са млади. Берат се от най-долните нагоре. Колкото повече листа се оберат, толкова повече се образуват нови.
За да се получат нежни листа от руколата още през зимата, а може и по всяко време, руколата може да се отглежда в саксии, сандъчета или в специални конструкции на перваза на прозореца, като им се осигури светлина. Това е нужно за бърз растеж на листата на височина.