Витамин Д

Когато добавките изчезнаха от аптеките вижте кои храни ни зареждат със „Слънчевия“ витамин

Последна промяна на 18 март 2020 в 22:26 777 0

Във време на заплашващата ни глобална пандемия от коронавирус лекари препоръчаха да приемаме витамин Д като имуностимулатор.

Последните 2-3 години се оказаха доста продуктивни относно изследванията за влиянието на витамин Д върху здравето. Неговата основна роля е да осигурява ефективното усвояване на калция от организма. По този начин се поддържа нормалното съотношение на калция и фосфора в организма. От това съотношение зависи нормалното състояние на костната система.

През последните няколко години, обаче, се появиха и научни изследвания, установяващи значението на витамин Д при различни болести и синдроми - диабет, сърдечносъдови и онкологични заболявания, както и някои неврологични и автоимунни разстройства.

Част от необходимите за организма количества витамин Д се получават от хранителните продукти.

Впрочем, ето кои масово достъпни храни са особено богати на витамин Д:
• На първо място това са мазните (тлъсти) риби, като сьомга, риба тон, скумрия;
• Някои рибни консерви (риба тон, сардини);
• Рибен хайвер;
• Яйцата и по-конкретно яйчният жълтък;
• Гъбите (печурка, манатарка);
• Овесените ядки;
• Портокаловият сок;
• Млечните продукти (краве масло, сирене, прясно и кисело мляко)

Основно организмът попълва своите запаси от витамин Д посредством неговия синтез в кожната тъкан под действие на ултравиолетовите лъчи. В тази връзка се препоръчва 20 минути излагане на слънце всеки ден при открити ръце и лице.

Според препоръките на експерти в тази област, за да се подържа здравината на костите при възрастните е необходимо получаването на 600 МЕ витамин Д в денонощие,

а за хората над 70-годишна възраст - 800 МЕ.

Това количество включва сумарно тази част, която се получава от ултравиолетовите лъчи и тази, която постъпва с храните. Интересен е фактът, че при хора с нормални показатели на витамин Д смъртността е по-рядка, отколкото при хората, при които количеството на този витамин е твърде малко, както и когато той е в излишък. За витамин Д важи правилото - нито твърде много, нито много малко. Така например, нивата под 20 нг/мл са характерни за дефицит на витамин Д. Диапазонът между 25 нг/мл – 35 нг/мл се оценява като най-оптимален за повечето от хората. В случая с витамин Д повече не значи по-добре – високите показатели над 39 мг/мл също са рискови за здравето, това е т.н ефект на параболата.

Сред хората много повече са тези, при които са наблюдава дефицит на витамин Д, в сравнение с тези, при които той е в излишък. Дефицит се наблюдава най-често при хората, прекарващи малко време на слънце.

Дефицитът на витамин Д влияе неблагоприятно върху здравето и води до:
- Смутена костна минерализация (риск от по-чести фрактури);
- Мускулна слабост;
- Повишен риск от остеопороза при жени в менопауза;
- Хронична умора, влошена концентрация и др.

Напоследък все по-често лекарите предписват витамин Д и за профилактични цели. Но това трябва да е много добре прецизирано, в зависимост от нивото на витамин Д в организма, и да не става произволно. Най-общо е установено, че покачване с 1 нг/мл изисква прибавяне допълнително на 100 МЕ към денонощната доза. Както вече споменахме, продължителното приемане на витамин Д в големи дози (около 4000 МЕ в денонощие) и поддържането на високи нива на витамин Д е свързано с нарастването на определени рискове за здравето. В такива случаи при хронично предозиране се повишава серумната концентрация на калциевите йони. Това може да засегне сърдечния мускул и да предизвика ритъмни нарушения. Но това е преходно състояние и то изчезва след коригиране на дозировката. Смущенията в храносмилателната система също са един от симптомите на хипервитаминоза Д.

Трябва да се знае, че витамин Д е мастно разтворим, така че неговото по-добро усвояване от организма трябва да става с това хранене през деня, което е най-богато на мазнини. Това увеличава неговото усвояване от организма с около 50%.