Независимо от това, че още баба ми и майка ми използваха зелето за лечение на някои болести, първият ми допир със зелето като лечебно растение беше по времето, когато бях военнопленник.
Вероятно поради промяна на храната аз и някои мои другари получихме обриви, подобни на гнойни абсцеси. Един военнопленник, немски лекар, ни лекуваше с лапи от кисело зеле и обривите преминаха бързо. Друг от нас имаше много лошо измръзване на ръцете и стъпалата, което лекарят излекува също с кисело зеле. Тогава започнах да се интересувам от зелето като лечебно средство. В тази връзка е интересно да се каже, че консервите, които ни предлагаха американците, имаха надпис „Зеле”. Американските войници ни наричаха „зелки”, тъй като се смята, че германски преселници са пренесли зелето в Америка. На това може да се вярва, защото е известно, че зелето в Германия се радва на голяма популярност като храна.
При моите изследвания върху почти забравеното лечебно растение черен оман („Черният оман – дар от природата”, изд. "В. Енщалер") обърнах внимание и върху лечебната сила на зелето. Когато се занимавах с това, ми хрумна да събирам стари рецепти, които аз, моето семейство, приятели и познати изпробвахме. Резултатът беше впечатляващ. Не е за вярване какво може да направи зелето самостоятелно или в комбинация с други лечебни растения.
В периода на вегетацията използвайте само прясно набрано зеле, а през останалото време – добре запазени, здрави зелки.
Най-често с лечебна цел се използва бялото зеле, въпреки че и другите видове имат лечебни свойства.
За лапи еднакво подходящи са навлажнено или изстискано зеле, прясно настъргано зеле или цели зелеви листа.
Зелето изтегля отровните вещества от тялото и влияе в дълбочина. Затова след налагане със зеле части от кожата, които до този момент изглеждат здрави, придобиват „болен” вид, т.е. настъпва първоначално влошаване на заболяването. Това е реакция и лечението трябва да продължи. Може да настъпи и лющене на част от кожата. След като се изтеглят отровните вещества, се образува нова кожа.
При лечение на гнойни рани със зеле не трябва да се използва никакъв лечебен мехлем. Раните ще зараснат, когато се изтеглят всички „отровни вещества”.
Преди нанасяне на лапата върху отворени рани може да се постави много фина чиста кърпа.
Зелевите лапи трябва да се сменят 2-3 пъти на ден.
При много чувствителна кожа се препоръчва при всяка смяна на лапата кожата да се изтрива с топла влажна кърпа и да се намазва с олио от царевични зародиши, със зехтин или мехлем от зеле.
Лапите от зеле се използват само веднъж.
Зелев лист
Най-често се употребяват листа от прясно зеле. Средната твърда жилка се изрязва и след това с дебела точилка се притиска всеки лист. Зелевият лист се поставя върху болното място така, че да прилепне добре до съответната част на тялото и тогава се завързва.
Лапи от зелева каша
Взема се прясно зеле (в зависимост от нуждата ¼, ½ или цяла зелка), разрязва се на парчета и се смила с машинка за месо. Така получената каша се разстила върху ленена кърпа и се поставя топла върху болното място. Завързва се с кърпа или бинт. За лапа със зелева каша най-удобна е триъгълна кърпа. Разбира се, може да се използват и други кърпи или бинт, но винаги внимавайте превръзката да не е много стегната, за да не се нарушава кръвообращението.
Лапи от зелеви листа можете да правите върху шията при възпаление на сливиците и при заболявания на щитовидната жлеза, върху гърдите при бронхит. Те помагат при разширени вени и подути жлези, при артрит, артроза, ревматизъм, подагра, ишиас, неврити, възпаления на сухожилията, сърбежи по кожата, обриви, херпеси, псориазис, целулит, измръзвания, язви, тумори.