Храненето през зимата не е като през другите сезони

Билка : джинджифил, куркума, канела, чесън, ехинацея

Последна промяна на 29 септември 2017 в 00:40 471 0

За цялата природа зимата е време за покой, затова трябва повече да почиваме, да не изтощаваме организма с прекалена активност. Но, от друга страна, не трябва зимното забавяне на темпото да достигне до крайност и да се превръща в зимен сън за хората.

През този сезон трябва да консумираме повече гореща храна (или поне варена) – това ще облекчи усвояването й и ще позволи да се поддържа и активизира имунитетът.
Германските специалисти съветват, в разрез с радетелите на здравословното хранене, да се увеличат в менюто месните ястия (особено свинско, агнешко и овнешко), маслото, шоколадът, ядките, кореноплодните, тиквата.

Зимата не е най-подходящият сезон за голямо количество пресни плодове, с изключение на портокалите и другите цитруси.


ПОВЕЧЕ ПОДПРАВКИ
През студените зимни месеци са полезни сгряващите, укрепващите, подобряващите кръвообращението билки: чубрица, естрагон, босилек, майорана, анасон, хвойна и др. В такова време на годината обезателно трябва да включваме „горещи” подправки: лук, чесън, канела, джинджифил, куркума.
За лука и чесъна е писано много и тяхната редовна употреба е неотменна.
Канелата притежава сгряващо действие, подобрява работата на бъбреците и храносмилателната система.
Сушеният джинджифил разпалва нашия вътрешен огън. Той помага при вяло храносмилане, слаб апетит, гадене, диария, метеоризъм, кашлица. Джинджифиловият чай или мляко са полезни, ако постоянно са ви студени ръцете и краката.
Куркумата влияе благотворно на работата на стомаха, жлъчния мехур и бъбреците. Благодарение на съдържащия се в нея оцветител куркумин ястията, в които се добавя тази подправка, придобиват приятен златистооранжев цвят и изглеждат много апетитно, което се отразява благоприятно на отделянето на стомашен сок. Куркумата е и една от златните противоракови храни, заедно с броколито.
Жен-шенът е силно тонизиращо средство и увеличава енергията, подобрява храносмилането и работата на дихателната система. Помага на организма да се бори с хроничната умора. Но трябва да се знае, че препаратите от жен-шен не трябва да се пият при простуда или грип, особено с повишена температура. Освен това са противопоказни за хипертоници.

В СТУДА СИ ПОЗВОЛЕТЕ ОБИЛНА ЗАКУСКА

Експерти от Асоциацията на диетолозите и от Асоциацията на фитотерапевтите във Франция посочват, че през зимата студеният въздух често води до спазми на кръвоносните съдове и оттичане на кръвта от вътрешните органи. Това причинява главоболие и изостряне на хроничните възпаления. Затова лекарите съветват зареждането с енергия да започне от сутринта. През зимата се променя топлорегулацията на тялото и за да получим достатъчно енергия, са ни необходими повече калории. Зимата не е сезонът на плодовите диети. На организма са му необходими обилна закуска и топъл обяд (задължително супа). Вечерята може да е по избор.

Най-голяма опасност от зараза има в интервала от 9 до 10 часа сутринта, твърдят медици. По това време нивото на левкоцитите и макрофагите (кръвните телца, които ни защитават от болести) в кръвта е по-ниско. За закуска са препоръчителни сварени овесени ядки и чай. Ядките доставят в кръвта въглехидрати, от които се произвежда енергия. Зелен или билков чай поддържа организма бодър през деня.


Екстрат от ехинацея препоръчват вирусолозите. Взет сутрин преди излизане той повишава клетъчния имунитет на организма. Не е препоръчителен обаче за хора с проблеми с щитовидната жлеза.
Евкалиптът и ментолът са идеално средство против възпалени процеси в гърлото.
Селенът също способства за поддържането на имунитета. Този минерал се съдържа в червеното вино, в стридите, във фъстъците, в супата от бели гъби и в гроздето.

КОМПРЕС ОТ...КАРТОФ ПОМАГА СРЕЩУ СТУДА
Изпитано фитотерапевтично средство срещу студа е компрес от картофи. Картофите се варят с кората и топли се поставят върху слепоочията и челото.
За няколко минути върху слепоочията може да се подържи и лимонена кора. Нейните активни вещества подобряват кръвообръщението и тонуса на съдовете на главата. Спиртна отвара от лимонена кора притежава и успокояващо свойство.
От полза е и холинът (един от компонентите на лецитина), който помага да се поддържа връзката между различните участъци на главния мозък. Негови природни източници са яйчените жълтъци или свински черен дроб и бъбреци. В аптеките могат да се намерят витаминни комплекси, съдържащи лецитин.