Баба Мария живееше в съседното село Голям извор. Тя беше чичова дъщеря на дядо ми Юрдан и той много я обичаше. Точеше листи за баница от тънко по-тънко и като дойдеше на гости дядо веднага й даваше точилката да направи точена баница. Когато й отивахме на гости, освен с вкусни манджи винаги с кафето поднасяше и курабийки. Записах си рецептата, която сигурно вече е стогодишна, след като аз съм на осемдесет.

Един ден слушах по телевизията как френски готвач обясняваше, че ще прави най-търсените курабийки за кафе в Париж. „Въоръжена“ с химикалка и лист старателно записах рецептата за „мадлените“. Стори ми се много, много позната. Изведнъж се сетих, че това е стогодишната рецепта за курабийки на баба Мария, които ние наричахме „марийки“. Разликата беше само в ароматите.

Мислех си: откъде на къде една баба от забутания Делиорман, която не знаеше френски, прави курабийките „мадлени“? Но се сетих, че баба Мария имаше три дъщери: Неделя (Дечка), Виша и Русана. Най-голямата Дечка с мъжа си е живяла в Париж (1914 г.). Той е учил за лекар, а тя за медицинска сестра. Открих! Те са занесли рецептата за курабийките на майка си във Франция. И то не къде да е, а в Париж – световната столица на културата, прогреса, модата. За вас лъжа, но за мен истина!
След това откритие сменихме ударението на курабийките и вече ги наричаме „марийки“ – звучи по-европейско! Това са хубави и бързи за приготвяне сладки. Направете ги! Седите на кафе с приятелки и се гордеете, че българка е създала рецептата за най-търсените сладки в парижките кафенета.

Продукти: 1 ч. чаша кисело мляко с 1 ч. лъж. сода бикарбонат, 1 ч. чаша захар, ¾ ч. чаша олио(мас). 3 ½ ч. чаша брашно с 1 пакетче амонячна сода, аромати по желание: лимон, или ванилия, или канела, орехи за ръсене от горе.
Всичко се обърква на меко тесто. Слага се с лъжица върху намазана тавичка или хартия за печене. Отгоре се ръси с орехи или захар. Оставя се разстояние между курабийките, за да не се слеят. Няма месене, точене и всичко става лесно и бързо.