Прабаба ми Евдокия Странска (1868-1957) е била собственичка, след като останала вдовица, на пристанищна кръчма на Дунава от 1887 до 1930 г. Имаше огромна машинка за мелене месо с фирмен надпис. Но което през 50-те години ме впечатляваше като дете, беше Wien 1885. Беше сватбен подарък от брата на съпруга й Димитър Странски.
Понякога тази жена на всички времена ме караше да записвам рецепти, което (сега горчиво съжалявам) правех с неохота.
Попаднали ми стари забравени от десетилетия тетрадки от детството ми. Чета и сърцето ме боли за онова време, в което с храната сме били по-близо до природата, с други думи - до Бога.

Предлагам тайни на Евдокия Странска за приготвяне на шишчета. Нещо, което мнозина си го мислят за проста работа – намъкваш на шиша парчетата месце, запичаш и готово. И после едно трудно за дъвчене и дори безвкусно, като изстине.

Преди всичко се иска качествено месо. Прабаба си го приготвяла от прясно, но сега това е трудно, за предпочитане е да е охладено, а не замразено. Тук-таме има месарници, където ще ви предложат правилното прясно месо. Нарязва се хапки. И се приготвя марината:

В лимонов сок и малко минерална вода се слагат задължително лук и чесън. Подправки според вкуса. Червен пипер, по възможност едро смлян, а най-добре сами да си смелите на едро сушени чушки.
Парченцата месо за шишчетата трябва да престоят в маринатата няколко часа.
След маринатата парченцата месо за минута се пускат в кипяща вода.
Следва печенето. Най-добре е на огън от дърва, но до месото да не достига жив огън. Когато някое крайче обгори до черно се обрязва.
Шишчетата се хапват със салата от зеленчуци.
На шиш може да се приготвят различни вкусотии не само от месо. Особено полезни са от риба, но тя иска много внимание, защото се изпича светкавично и макар да не личи се пресушава.

Рибните шишчета трябва преди печене да се намажат с краве масло.
На шиш могат да се пекат плодове, патладжан, домати, пипер, лук.