Посетих Кръстова гора. Мястото е свято в България и вярващите го сравняват с Йерусалим. Всяка година на Кръстовден, 14 септември, хиляди вярващи идват тук на преклонение, за да получат здраве и благополучие.

На Кръстов връх, в сърцето на Родопите, е издигната църквата „Света Троица“. През 1933 г., когато е роден моят баща, Жельо Какарашев, на Кръстов връх идва българският ясновидец Йордан Дрянков. Известен е повече като брат Йорданчо. Пренощувал е на Кръстов връх. Получил видение, според което тук преди години е имало манастир. В него монасите пазели част от кръста, на който бил разпнат Исус Христос. Преди това парченцето кръст е било в Истанбул, пазело се е в султанската съкровищница. Руският цар, като научил за тази реликва, пратил при султана свои специални пратеници. Натоварил ги с богати дарове. Подучил ги, когато султанът пожелае да изпрати дарове за него, те да не искат нищо друго, освен парчето дървен кръст. Пратениците изпълнили заръката на руския цар и султанът изпратил парчето кръст за Русия. Случайно от слугите майката на султана научила за случката. Тя била поробена християнка. Разплакала се пред султана и с мъка му казала, че този кръст има изключителна власт и сила. Тогава султанът пуснал потери подир пратениците да върнат кръста обратно. Те се върнали с празни ръце, тъй като руските пратеници променили маршрута си. Отправили се към Средните Родопи и в манастира на връх Кръстов предали кръста на монасите. Заминали си за Русия, като обещали на монасите някой ден да се върнат за кръста. Монасите скрили парчето Божи кръст в манастирското скривалище. Турците нападнали манастира, разрушили го до основи и заклали триста монаси.

По време на нощуването си в Кръстова гора на брат Йорданчо му се явил Господ и му заръчал там да издигне голям метален кръст. Самият брат Йорданчо бил скромен и беден човек, нямало как той да направи такъв голям кръст. Но с него е било Божието провидение. Не след дълго брат Йорданчо бил извикан в двореца от Цар Борис III, тъй като сестра му Евдокия се разболяла от тежка болест. Брат Данчо я изпратил на Кръстова гора. Скоро тя оздравяла. Цар Борис III научил за изцелението ѝ и поръчал да се отлее 66-килограмов кръст. Карайки кръста с каруца, брат Данчо срещнал жена, носеща два гълъба. След молитва към Бога брат Данчо казал на жената да пусне гълъбите, за да видят къде ще литнат и кацнат. Единият гълъб литнал към източното възвишение, където сложили кръста. Другият гълъб литнал към западното възвишение и кацнал на една скала, от която извирала свята жива вода.

При осветяването на кръста отново станало чудо: На менчето, с което отеца правил водосвета, кацнало бяло гълъбче, което литнало към западното възвишение на Кръстов връх. Брат Данчо обяснил, че гълъбчето показва старото манастирско аязмо с кристално чиста вода – тя дава изцеление на хора с всякакви болести и избавя от житейски трагедии.

Тъй като и аз се чувствах доста отпаднал и забелязах че имам отклонения в лабораторните изследвания, реших да посетя Кръстова гора. Запалих свещички в манастира, разгледах множеството параклиси там, поклоних се на Кръста и отидох при Аязмото „Гълъбичката“. Налях си вода от чучурчето и още след първите глътки от лековитата вода се почувствах прекрасно и изпълнен с енергия. Няколко дни след като се прибрах в Стара Загора си пуснах контролни изследвания – чудото беше станало, всички показатели ми се бяха нормализирали.

Явно има сила и енергия, която защитава това място. Кръстът е бил откраднат към края на 80-те години. Разбойниците са го срязали на две места. Минали 7 месеца и свещениците намерили срязания кръст. Да се смеят или да плачат, ама на парчетата кръст намерили бележка, на която пишело: „Ние, дето го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас вече умряха, не искам и аз да умра!“. Отците ремонтирали кръста и отново го поставили на мястото му.

Д-р Румен КАКАРАШЕВ
Стара Загора