Добринище e най-младият град в България – само от 11 години, но има дълбоки исторически корени и богати нетленни традиции. Стародавни археологически находки, документи и легенди говорят за богато минало, за родолюбивия характер на неговите поселници, намерили благодатна земя. Често възкликвали: "Убаво гнездо" за живот, оттам дошло и името му - Добринище - с топли минерални извори, добро географско местоположение, друми, водещи към Тракия, Беломорието и Адриатика. Жителите на градчето, около 2800, празнуват своите празници, веселят се.
В местната църква „Св. св. Петър и Павел” е запазен уникален експонат – Дантеленият кръст. Пренесен е тук преди много години от друга, още по-стара църква в градчето. Направен е от орехово дърво от майстор резбар, чието име е забравено. В средата на уникалната дървена дантела е разпятието на Исус Христос. В четирите краища са изобразени четиримата евангелисти – Марко, Матей, Лука и Йоан, но те не са в човешките си образи, а като животни-символи. До неотдавна Дантеленият кръст присъствал в иконната изложба в Банско, но хората от Добринище настоявали да се върне при тях.
В храма са съхранени още няколко ценни икони, пренесени тук от друга, по-малка и много стара църква – „Света Богородица”, за която се знае, че е построена през 1684 г. Два пъти опожарявана, тя отново е съграждана от местните хора. Оцелелите от пожарищата икони спасил клисарят на църквичката, той ги пренесъл в храма „Св. Св. Петър и Павел”по време на върлуващите турци през Балканската война. Сред най-значимите са тези на Света Богородица на входа на притвора, на Исус Христос, както и на Св. Теодор Тирон. В църквата на храма се съхранява и още една интересна реликва – каменна икона с изображение на разпятието Христово. На нея има ктиторски надпис, че храмът е изграден през 1835 г. от родолюбивото християнско местно население.