Водопадите, по сведение на специалистите, в страната са около 350. Техният сезон е в периода, когато зимата отстъпва на пролетта, снегът се топи и дебитът на „отвесните реки” става по-голям. Пак според специалистите концентрацията на водопадите е най-голяма по ждрелото на река Тъжа. И съвсем не е случайно защо това красиво, дивно и величествено място от 1965 г. е обявено за резерват.
Ждрелото се намира в южните склонове на Калоферска Стара планина и започва от местността Ганчьов камък. Спуска се стремглаво през тесни, стръмни и на места отвесни препятствия, за да се успокои чак, тогава когато водите на река Тъжа се разлеят в Казанлъшкото поле. Ние няма да следваме водите на реката, а ще проследим водопадите й, започвайки прехода си от с. Тъжа. Поради сложността на маршрута той не може да се осъществи за един ден, но затова и трите хижи – „Русалка”, „Триглав” и „Тъжа” предлагат добри условия за спокоен уют и почивка.
Изходен пункт за нашия преход е с. Тъжа до където има автомобилен и ж.п. транспорт, ако не разполагате със собствен. Предупреждавам ви, че пътят нагоре не е от най-леките. Не ви препоръчвам да използвате личните си автомобили, ако не са с висока проходимост. Пътят, ако така може да се нарече трасето по долината, който чрез „ Русалийския проход” свързва Северна с Южна България.
Ако сте нощували на х. „Русалка” обхождането на водопадите започва от „Бабското пръскало”. Достигането до него ще ви отнеме около час. Първоначално тръгвате по шосето и от първия по-голям завой в местността „Светица” тръгвате вдясно по-стръмна и леко трудна пътечка. Няма да съжалявате, защото това си заслужава. С височина от 54 м пръскалото е едно от много красивите водопади. Скрито от погледа, то не се вижда от шосето, затова насладата да се снимате до него се заплаща с малко усилие. Неотдавна в резервата е прокарана еко- пътека с оригинален мост над пръскалото, от който и отвисоко можете да се полюбувате на скачащия воден стълб и да си направите незабравими снимки.
Пътят ни оттук продължава през хижа „Триглав”. Подминаваме я, защото целта ни е „Равнецкото пръскало”, което се отличава с двата си красиви скока. До неотдавна то бе неизвестно и все още не е измерена височината му. Слизаме на шосето и само след няколко минути пред нас е третото по височина в България „Кадемлийското пръскало”. Високо -72 м то се нарежда непосредствено след „Райското пръскало” 124 м и Големия северен джемдемски водопад – 120 м
, достъпът до който е много труден и малцина са тези, които са стигали до подножието му. За сметка на това достъпът до „Кадемлийското пръскало” е много лесен и достъпен.Той спокойно може да се наблюдава и от шосето. Но ако искате водните пръски да разхладят запотените ви тела може по 20-30- метрова стръмна пътечка да стигнете там, където водната струя се разбива в скалите след като е прелетяла по отвесната скала 54-те метра.
Това са водопадите по ждрелото от дясната страна на шосето, при подхождането от с. Тъжа и обратно , ако слизате надолу от х. „Тъжа”. Застанем ли на полянката „Голяма равна” , на която е и самата хижа „Тъжа”можем да отправим поглед и към западния склон на ждрелото. За съжаление достигането до там е много трудно и опасно и не ви го препоръчвам. Там са „Пенчовското пръскало” с височина от 38 м. По западния склон са още няколко пръскала, обединени под общото име „Петканова вода”. Тяхната височина все още не е измерена, поради трудния терен. Малко по ниско по течението на Дълбоката река, преди да се влее в р. Тъжа има още един много красив водопад.
И така колко са точно водопадите по Тъженското ждрело ? Ако към описаните по-горе добавим още няколкото, които трудно се виждат и все още не са изследвани и измерени поради трудния терен, специалистите твърдят, че пръскалата с височина от 10 до 72 м са 16. Защото по-малки и малко по-големи водопади има по пътя на реките Светишка вода, Бабска, Пенчовска и Дълбоката река. Пожелаваме ви приятно пътешествие и много емоции.