Църквата в Горни Лозенец на Лозенските възвишения е кръстена на един от 12-те велики християнски празници „Въздвижение на Светия Кръст Господен“ Кръстовден. За името и мястото на църквата има причини и история.
Има предположения, че именно нао това място император Константи Велики е имал кръстно видение и е чул глас Господен, че ще победи враговете си. Има предание и за думите му „Сердика е моят Рим“. Дали е запазена памет за преданието или за издигнатия през XIX век каменен кръст, но явно затова тази част на Горен Лозенец е известна като Кръста. Затова тук е имало много религиозни обекти – раннохристиянска базилика, манастир и др.
Зад църквата се намира паметен каменен кръст. До него има камък с надпис: „Кръстът е издигнат на Лозенските възвишения в памет на загиналите и в чест на освобождението на София, осветен и празнуван за първи път на Спасовден 1878 г. Бог да благослови опазването и честването на Кръста.“
Ето един мой спомен за историята на кръста.
През 1968 г. беше завършена сградата на институт НИППИЕС „Енергопроект“. Със своите 20 етажа сгградата беше най-високата и модер за ония години. Започна почистване от строителството. На 10-15 м от стълбището на входа на института беше изправен забит в земята каменен кръст. Не знаех нищо за него. След известно време вероятно по инициатива на църковните институции кръстът бе възстановен и изправен в малката градинка от другата страна на буледарда срещу института.
Хората от квартала бяха запазили традицията, свързана с него. На новото място, където беше изправен, на Спасовден се събираха много хора. Извършваше се водосвет, раздавка на курбан. През 2011 г. кръстът беше преместен за временно съхранение в двора на храм „Преображение Господне“ с благословението на Софийската митрополия.