На границата между двете административни области - Хасково и Кърджали, или по-точно между две малки села Зорница (Хасковско) и Бели пласт (Кърджалийско) природата ни е надарила с едно великолепно творение – каменните гъби. Те не са скрити от хорските очи – виждат се от шосето. Между двете села карайте бавно , защото гъбите ще се появят внезапно. Място за паркиране няма, поради което паркирането трябва да стане плътно встрани от шосето.

На малка полянка, оградена с бодлива тел на площ от около 3 дка, в безпорядък ще видите повече от 20-ина скални образования, които специалистите наричат вулканични туфи. Местните наричат мястото Мантар кая (гъби от камък). Височината на всяка около 2-2.50 м и още толкова е диаметърът на шапката им.

Специалистите датират тези вулканични туфи от палеогена. Преди около 20 млн. г. тук е било дъно на море. След отдръпването на водата започва процес на оформление, в което най-голям дял е имало времето в съюз с атмосферните услови – дъжд, сняг, слънце, вятър.

Не е решен окончателно въпросът за различното оцветяване на гъбите. Допуска се , че е в зависимост от посоката, откъдето се наблюдават, както и от различното време на деня – сутрин, преди или следобед, те придобиват различни окраски. Или че се дължи на различните минерали, които се съдържат в самата скала – клиноптилолитът им придава розов оттенък, мангановият конкреций – сините и черните петна, а селадонитът – зеленикав цвят.

Ето и легендата за каменните гъби. Някога недалеч от това място – в пределите на Перперекон, живял въглищарят Радуил. Имал 4 красиви дъщери, които често ходили за вода до близкия извор. Един ден те отново тръгнали с менците, но били нападнати от нашественици, предвождани от някой си Омур. Сестрите не се стъписали и подплашили коня му и той паднал на земята. Притеклият се на помощ на своя началник отсякъл главите на три от момичета. И чудо - когато главите им паднали на земята, се вкаменили под формата на гъби. Четвъртата сестра не дочакала ятагана и сама превърнала главата си в каменна гъба. Уплашен от видяното, Омур се качил на коня и побягнал, но само на няколко метра сам се вкаменил и се превърнал в черен камък. Местните хора и днес наричат този камък Кара тепе (черен камък).

На 13 май 1974 г. с постановление № РД-552 Министерството на околната среда обявява това място за природна забележителност.