В древността проходът Траянови врата е играл много важна роля, тъй като през него е преминавал главният път от Западна Европа през Белград за Цариград. Пресичащ диагонално Балканския полуостров, пътят е бил известен под името „Виа Диагоналис”, а самият проход - познат като Суки. Пак през този проход е преминавал и много важният римски път „Виа Тракия”.
През лятото на 986 г. византийският имератор Василий II провежда продължителна обсада на Сердика. Останал без провизии и разбрал, че няма да постигне успех той започва изтеглянето на войските си. На 17 август още некоронованият за български цар Самуил присреща край Траянови врата 30-хилядната му армия на византийския император Василий ІІ и я разгромява напълно. Голяма част от войниците му са пленени, а Василий II едва успява да се спаси. Спечелена e голяма и много важна победа, с която Самуил успява да укрепи още повече българската държава.
Поради важността на прохода тук са били изградени няколко укрепления, едно от които, най-запазено и от няколко години напълно възстановено, е късноантичната крепост „Стенос”.
Разположена на площ от около 350 кв. метра, крепостта е изградена на характерно възвишение, даващо отлична възможност на защитниците да наблюдават не само портала с пътя, но и целия район наоколо.

Как се стига до крепостта
Ако разчитате на обществения превоз, най-удобно е да ползвате жп транспорта. Ако се тръгне с пътническия влак Пловдив - София, трябва да се слезе на спирка Момин проход. Само на 300 метра от спирката се намира туристическата спалня „Яворица” на туристическо дружество „Планинар” – гр. Костенец. В спалнята могат да се настанят 45 души в стаи от по 2, 3 и 4 легла. Там управителят на спалнята Жоро може да ви окаже помощ при ориентацията, която е много лека. Тръгва се от центъра на гр. Момин проход. За справки, както и за нощувки в хижа „Яворица“ - 0896 647088, 07142/60-31.
Само на около километър след последната къща на Момин проход вдясно започва пешеходна пътека, която върви по характерно дере, известно на местните хора като Копрал дере. Пътеката е маркирана и за около час - час и половина се достига до крепостта. До крепостта може да се достигне и по асфалтиран път, но по него трябва да се
продължи още на около 3 км.
( Там голяма табелка в кафяво информира, че до крепостта остават 6 км. Ако пътувате с автобус или автомобил, безпроблемно може да се достигне до самата крепост, реставрирана от Историческия музей на гр. Костенец. Входът е символичен – 2 лв. за възрастни и 1 лв. за ученици и пенсионери. Беседата при желание е 3 лв.
Работното време на крепостта е от понеделник до неделя без прекъсване. От май до октомври - 9 - 19 ч.; от ноември до април - 9 -17 ч.
Ако си отделите още един ден,
Не пропускайте и Костенския водопад!
Той е на река Чавча и отстои само на 8 км от гр. Костенец в центъра на вилната зона на града. Водният му стълб е само 12 м, но е чудно красив. Не забравяйте, че най-подходящото време за посещение на водопадите е пролетта, когато дебитът на реките е най-голям.
Навярно и патриархът на българската литература Иван Вазов го е посетил през пролетта на 1917 г., за да му посвети стихотворението „Над водопада”: „Стоя и гледам с трепет таен/ и слушам с трепет адската му песен,/ и тъна цял в тоз свят омаен,/ от ярост, мощ и гръмот бесен.“