Крепостта Цепина - между легендите и историята

Последна промяна на 15 December 2023 в 19:06 77 0

                                                От крепостта са останали само руини


Една красива и тъжна легенда пази крепостта Цепина, близо до родопското село Дорково. През август 1206 г. Алексий Слав – син на Тамара, сестра на цар Калоян – в Кричим се сгодява за дъщерята на латинския император Хенрих – Маргарет-Изабел, а през есента на същата година е сватбата в Константинопол. Невръстната 13-годишна Маргарет-Изабел заминава с чичо си и една придворна дама за Цепина. Когато младата аристократка пристига в суровия каменен дом-крепост на своя съпруг навръх Родопите на прага я посреща свекървата Тамара. Девойката поглежда непристъпните каменни зидове и промълмя на френски: „Боже мой, тук сигурно ще бъде моят гроб!“ Тамара, която не разбира и дума, решава, че това е благословия и отговаря: „Амин, дай боже!“ Девойката е тъжна и нещастна, прекарва по-голямата част от времето си, разхождайки се из съседните гори. Харесва й близкия връх Къркърия, обича да се изкачва и на кулата на крепостта. След няколко месеца Маргарет-Изабел се разболява и ненавършила година от омъжването си, умира. Желанието й е да я погребат на съседния връх, та при изгрев-слънце първите лъчи да озаряват най-напред нейния гроб.

Откриваме лесно Цепина  - на 18 км от Велинград. Крепостта се откроява на висок и скалист конусовиден връх на Баташката планина. Достъпна е единствено от юг.
Тръгваме нагоре по добре очертана пътека. С всяка крачка пред погледа се откриват уникални пейзажни гледки. Ходенето е 20-ина минути и пред теб се появяват руини на зидове, останки от тракийско селище, основи на църкви, базилика, жилища, некропол, няколко водохранилища.

Според историческите източници Цепина е една от най-известните родопски крепости. Построена е между ХІ и ХІІІ век. Външните й стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е изграден замък. През Средновековието е завладяна от Византия, а по време на управлението на цар Калоян (1197-1207) отново е върната в пределите на българската държава. Тогава Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите и Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя и възкачването на Борил Алексий Слав се обявява за независим и е признат от латинците за деспот, откъдето идва и наименованието на Доспат. А планината е наречена на негово име - Славиеви гори.
По времето на Иван Асен II крепостта отново влиза в състава на българската държава. Последен нейн владетел е Иван Александър.

През 1373 г. твърдината е завладяна от османските нашественици.
Легенда разказва, че е превзета от турците с предателство. Нападателите хващат малко дете и заплашват майка му, че ще го убият, ако не им каже как да преминат крепостните стени. Уплашената жена ги съветва да прекъснат водоснабдяването и да минат през тръбите.
Когато турците завладяват Родопите, разрушени са всички цепински укрепления. Масовото помохамеданчване пък слага край на живота тук.

През1897 г. руски учен византолог проучва крепостта и в едната църква открива два уникални мраморни релефа на апостолите Петър и Павел. Те са датирани през ХІІ–ХІІІ в., изнесени са oт cтpaнaтa и днес се съхраняват в Ермитажа.

Двете мраморни икони, открити в Цепина, които сега са в Ермитажа

Въпреки че отдавна няма селище в подножието на крепостта и тя е в руини, споменът за нея е като за родопска твърдина. Запазва се името, което се налага на цялата област и се трансформира с годините в Чепино.

Водохранилище и основи на църква


Природата наоколо е упойващо зелена. Боровете са горди и смълчани. Бели облаци кретат по синьото небе. А по пътеката се катерят други туристи, дошли на свой ред да се докоснат до историята и да се удивят на чудния пейзаж.




Виж още за: