В края на ХІХ век, само няколко години след като България отново е свободна редица западноевропейски пътешественици, учени и специалисти от различни направления посещават нашите земи, водени от своите научноизследователски интереси. Едни от най-ярките учени, посетили по това време нашата страна, са братята Карел и Херман Шкорпил. След като са обиколили различни краища на родината ни, през 1898 г. двамата братя преминават и в близките до Пловдив земи и най-вече в района на Брезово. Богатият им изследователски нюх правилно ги насочва в този район и обиколката им завършва с редица важни за страната ни археологически находки.
Една от тях е тази, която ви предлагаме в периода, когато по-продължителните преходи във високата планина, не са за предпочитане. Или ако да, то е само за много добре подготвените и екипирани планинари.

Дестинацията, която ви предлагаме е една краткотрайна еднодневна разходка до тракийското светилище „Кутела”, познато на местното население и като „Котела”. Обектът е само на около 60-70 км от Пловдив и за него не е необходима специална екипировка.

Посоката е Брезово - пътят от Пловдив до този град е в отлично състояние. В града спираме не само за кратък отдих, лека закуска или чаша кафе, но и за да отдадем заслужената си почит и уважение към големия български художник Златю Бояджиев (1903-1976). Преди 2 г. на площада пред общинската сграда признателните му съграждани са го овековечили с паметник-бюст.
После през селата Зелениково и Розовец продължаваме по посока родното село на неповторимия майстор на перото Чудомир – с. Турия, и курорта Павел Баня. Не стигаме до там, а на няколко километра след с. Розовец и партизанския паметник Дерменка в лявата страна на пътя ни търсим първата отбивка вляво - черен коларски път. Отбивката е характерна, но все пак караме бавно и внимателно. Указателна табелка е поствавена не преди самата отбивка, а на 20-ина метра след отбивката... В съботните и неделни дни там почти винаги има паркирани автомобили. Паркираме и ние. До отклонението за „Кутела” са не повече от 15-20 минути. Ако продължим по този коларски път, то той би ни отвел до хижа „Братан” и едноименния връх, който за разлика от хижата си е актуален. Нашата цел обаче е на стотина метра вляво. Тук няма опасност да подминем отбивката. Между върховете Русарето и Голяма Шипковица и в съседство с няколко огромни каменни блокове и трудно откриваеми останки на средновековния манастир „Св. Николай” е тракийското светилище, което е нашата цел.

Останките от тракийското светилище е открито от братя Шкорпил, които още тогава го определят като един от най-интересните жертвени камъни по българските земи. Обектът все още не е напълно изследван, поради което с точност не са изяснени епохата и периода, когато е бил действащ за своето предназначиние. „Кутела” е с височина около 1,5 м, дълбочина до 1,1 м, дъно на чашата до 50 см, а широчината в горния краи е около 2 метра. Стените на чашата са с дебелина до 40 см. Още при откриването й чашата е била полуразрошена - причината са неясни, навярно е сторено от иманяри. През 1970 г. отчасти поразеното е отстранено, като северната, спукана част е залепена. Счупена е била и дясната дръжка на чашата. Още при откриването не е бил намерен капакът, за който специалистите предполагат, че е бил изработен от монолитен камък.
Научното изследване на светилището все още продължава.