Мезек - населено от траките до Средновековието

Последна промяна на 22 February 2024 в 08:42 257 0

Укреплението е било добре запазено до началото на ХХ век. Разрушено е значително, когато са взимани камъни от него за строежа на турски казарми


Малко са селищата в България, които могат да се похвалят с два толкова атрактивни туристически обекти като Мезек, до Свиленград. В началото на селото е открита тракийска куполна гробница, а на едно възвишение се извисява средновековна крепост.

Старината Неутзикон
Мезек е на кръстопът, отстои на 300 км от Древна Сердика и на толкова от Константинопол, на 150 км от Филипополис и от Бяло море. Селото е скътано в полите на Източните Родопи. Намира се на пътя между Европа и Азия.
Военното съоръжение е доста внушително. От ХI век е, но по всяка вероятност е изградено върху по-древни останки. Кои са те, историческата наука все още не може да отговори. Може би страж на племето одриси от VI век пр. Хр.? Или военен форт по стария римски път Виа Милитарис? Може пък да е крепостта Неутзикон, която император Алексей Комнин възстановява по време на своето царстване (1081-1118)?
Дебелите 2 метра стени обграждат площ с формата на неправилен четириъгълник. Отбраната на крепостта се е осъществявала през девет кули, пет на южната стена и две на западната и по една на северната и източната стена. Кулата, разположена в югозападния край на крепостта, е най-интересно устроена. Етажите й са отворени към вътрешността на крепостта, така че имат кръгов обстрел и могат да защитават крепостта, дори когато противникът е проникнал в нея. Истински впечатлява панорамата оттук. Казват, при кристално ясен ден можело да се съзре Бяло море.
Местна легенда разказва за обилен извор, бликнал в подножието на Родопите. Всяка пролет обаче той се оцветявал в бледочервено. Местните вярват, че изворът си има стопанин, който живее на север, на връх Дервишка могила в Сакар планина. Веднъж в годината той идвал и принасял жертва, кръвта на която оцветявала водата...

Тракийската куполна гробница
в Мезек е най-голямата в България, от микенски тип и е датирана от IV-III в. пр. Хр. Особено интересна е историята по откриването на глигана. През 1903 г. местен иманяр, Ангел Чобана, намира бронзова скулптура на глиган в цял ръст в насипа над могилата. Бил уверен, че глиганът е пълен със злато заради голямото му тегло – 177 кг. Счупва три от краката му, но злато не открива. Един ден Ангел Чобана се похвалва и показва глигана на турски офицер. Така находката набързо е изнесена в Истанбул. Убеждават го да продаде и двете скрити крачета. Години по-късно българските власти се съгласяват да дадат и последното краче, а в замяна получават отливка на глигана, която и до днес се пази в Археологическия музей в София. Оригиналната скулптура е в Истанбул.
Насипът е 14-15 м, а входът на гробницата е открит през 1931 г. от местни овчари. Първите проучвания прави проф. Богдан Филов. Докато до гробницата стигнат специалистите, много от артефактите са повредени. Все пак археолозите се натъкват на предмети от злато, бронз, желязо, керамика и стъкло, статуетка на танцуващ сатир.
Казват, че Мезешката е най-дългата тракийска гробница в Българи – коридорът (дромос) е 20,65 м дълъг с широчина 1,55 м. Има две преддверия и кръгла погребална зала с конусовиден купол. Предполага се, че гробницата е използвана многократно.



Пред крепостта е разположен средновековен атракцион – военен лагер, с палатки и каруци, предлагащ възможност децата да се докоснат до историята чрез стрелба с лък и арбалет, хвърляне на ласа и игра с топка, място за снимки

По стените на куполната гробница има холограми на откритите съкровища в нея

Интересно улично изкуство (стрийт арт) указва пътя към гробницата
11. 33.