Пресичам моста на Струма при влизането в Невестино, вдясно от него ни посреща паметникът на Струма невеста, наричат го още Кадин мост или Невестин мост.

Надпис разказва, че е средновековен строеж дълъг 100 метра, с ширина около 5 метра. С красивите си пет свода изглежда висок, здрав и монолитен, съграден от големи дялани гранитни блокове. Колоните се съединяват, като между тях има по един сводест прозорец, през който водата да има възможност да се оттича безпроблемно при пълноводие. Самият мост е застлан също с големи гранитни плочи от същия камък, с който някогашните му строители са зидали и ниските перила. Градежът на моста е с прекрасна архитектура - смес от антични и ренесансови форми, пресъздадени на местна почва. В източния парапет от южната страна на моста е вградена гранитна плоча, чийто надпис на турски език съобщава, че е съграден по нареждане на везир Исак паша в 874 г. от Егира (календар) или 1470 г. А това е времето на управлението на султан Мехмед ІІ. Летописи разказват, че няколко години след съграждането на моста, пашата преминал по тези места и прекосил самия мост по пътя си към Босна. Пълният текст на каменната плоча разказва: „По високото разпореждане на Исак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който върши добрини с чисто душевно подбуждение, за да получи горе от създателя съответното възмездие, заповядва да се построи в тази страна този свещен мост за безплатно минаване на пътници. Нека всевишният Бог изпълни живота му с радост и веселие. Година 874."
За него до днес по тези места се разказват няколко легенди.

Някога трима братя се наемат да строят моста, за да свържат селото, съградено от двете страни на река Струма. Градят през деня, а през нощта изграденото се руши, отнесено от реката. Така няколко дни. Сещат се, че трябва да има вградена сянка на момиче или млада невеста, т. е. да направят жертва (курбан) да вградят сянката, за да трае строежът.
Уговарят се тримата братя, на който първа жена му дойде да му донесе закуската от къщи, нейната сянка да вградят. Първият и средният брат предупредили своите жени да не бързат, а третият, най-малкият брат, майстор Манол (историята помни неговото име, но не и на братята му) не казал нищо на своята невеста Струма. Тя идва първа на другия ден, носи му закуската и вграждат сянката й. След кратко време действително умира от незнайна болест, но пък мостът стои здрав и непокътнат от стихиите на водата от реката и на времето. Така е ставало с всички, чиито сенки са вградени в темелите на всеки голям строеж.

Има и друга легенда. Местен кадия (съдия) на висок пост през турско робство поръчва да се направи мост и започват да го градят. Но се вгражда сянката на най-красивата девойка Струма. Оттам идва името Кадин мост.
Третата легенда разказва за Струма, която била млада жена с малко бебе на ръце. Решават нейната сянка да вградят, но тя, полагайки детето си настрана, се моли да оставят гърдите й отвънка, за да може да го храни още. Вграждат сянката й и тя умира. Оттогава идва поверието, че всички майки, които имат малки бебета и нямат кърма, идват тук да си вземат 1-2 камъчета, които като ги сварят във вода и пият от нея получават кърма за своите рожби.

Според друга легенда мостът е построен по заповед на султан Мурад като сватбен подарък на смела българска невеста. Когато тръгнал на военен поход, на това място султанът срещнал сватбари. Те не се побояли от султанските войски, а невестата се поклонила на султана в знак на почит. Той я попитал какъв дар иска и тя пожелала да се направи мост над реката. Мостът бил построен по негова заповед и бил и наречен Невестин или Кадън, по-късно видоизменено в Кадин мост.

Мостът се смята за един от най-забележителните паметници на строителството в България от този онзи период, а през 1968 г. е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение. Прекосиш ли няколко метра по моста, изкачиш ли неговия гръбнак, погледнеш ли наоколо, се разкрива прекрасна гледка към Рила. До него е разположен хубав парк с места за отдих, почивка и риболов. Докато го прекосявахме, гидът на шега казва, че ако успеем безпроблемно да го преминем с автобуса и не паднем в реката, значи греховете ни не са толкова тежки и мостът може да ги „издържи”. А иначе става ясно, че Невестин мост е проходим за коли с ограничение до 30 км/ч.

Тук разказват и друга легенда - за щъркеловото гнездо, популярна по тези места. Който си намери клечка от щъркелово гнездо и пие чай с него, след 9 месеца може да си има и бебе. (Зависи каква клечка е намерил!) Това се разказва за бездетните, които идват тук да правят балнеолечебни процедури с минералната вода, за да си имат рожба. Правят се кални бани, макар че тук няма лечебна кал, тя се докарва от Поморие. Но в съчетание с местната минерална вода, казват, лекувала безплодие. В Кюстендилския край се разчуло, че една баба баела на бездетните да си имат дете. Млада невеста отишла при нея и казала: „Бабо, ще помогнеш ли?“ „Закъсняла си дъще, момчето го взеха войник!“, отвърнала бабата.