Каменната снага на крепостта се извисява над град Пещера

Името - Перистера - означава на гръцки гълъб, гълъбово място. Легендата за произхода му разказва, че когато през 313 г. във Византийската империя е разпространено християнството, местните хора трябва да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква. Докато умуват, от хълма Света Петка в небето литва ято гълъби. А гълъбът традиционно символизира Исус Христос. Така мястото е посочено.

Легендата за дъщерята на бесите
В центъра на вътрешния двор забелязвам голям камък, наподобяващ гълъб. Точно с него е свързано красиво предание за героиня, която дава името си на крепостта.
През 13-11 г. пр. Хр. в Родопите избухва въстание на тракийското племе беси, водено от жреца им Вологез. Римските легиони обсаждат последната тракийска крепост, върху кулите на която танцуват жадуващите да загинат тракийски войни. Според вярванията им те плачат, когато се роди човек заради живота, който му предстои, и се радват, когато умира, защото отива в царството на върховния си бог. Римските легионери вече предвкусват победата, когато от беската крепост се чуват древни напеви и в бездната се хвърлят последните й защитници. Първа през зъберите полита дъщерята на Вологез. Наричат я Перистера - гълъб, така както я запомнят римските легионери, разтърсени от саможертвата й. Духът на красивата тракийка се вселява в безформения камък и го превръща в скален гълъб.
Формата на крепостта е елипсовидна. Има добре обособена цитадела, вътрешен град и предградие. Крепостните стени са внушителни. Твърдината има шест кули: три правоъгълни, една триъгълна и две църквообразни.

Уникалните ъглови кули - църкви
Оказва се, това е единствената подобна крепост у нас. Освен функционално предназначение, храмовете осигуряват духовна закрила на войниците, които преди битка се молят за победа. В Перистера се комбинира крепостно строителство и църковна архитектура, което не се среща на други места в България. Приземният етаж на югоизточната кула-църква е изпълнявал функция на склад, а североизточната е представлявала еднокорабна базилика, със стенописи и мраморни украси.
В кулата-църква е изложена част от великолепна колекция от керамични съдове за храни и течности, наброяваща около 80 делви. Наричат ги „хладилниците на Перистера“. Позволявали обсада до 18 месеца.

Златното съкровище
При археологическите проучвания екипът с ръководител доц. д-р Бони Петрунова открива над 300 уникални находки, които стават част от фонда на музея в Пещера. Сред тях са множество златни монети от времето на Юстиниан Велики и изключително рядка монета от времето на Тиберий II Константин. Съкровището е открито в останките на питос (делва), пълен със зехтин. Предполага се, че след превземането на византийската крепост висшият офицер не е успял да се върне да прибере годишната си заплата. Скоро след първото златно съкровище е открито второ, което подобрява рекордът, още по-ценна находка от цели 13 солида.

Веселина Филипова

Входът към крепостта

По протежение на крепостната стена, дълга 253 м, могат да се разгледат останките от 28-те помещения, служели за складове, работилници и жилища на войниците, охраняващи цитаделата

В кулата-църква са изложени откритите артефакти

Открити са множество глинени съдове за съхранение на храна