Най-големият сред великотърновските манастири и четвърти в страната е Преображенският. Разположен е на 7 км от Велико Търново в гористия пролом Дервента под пещерите на скалния венец на Беляковското плато. Основан е около 1360 г. от царица Теодора-Сара и сина и цар Иван Шишман, затова е наричан още Сарин или Шишманов манастир. На сегашното си място е издигнат и обновен през 1825 г. от рилския монах Зотик.

Първият майстор е обесен, градежа поема Колю Фичето

Главната църква „Преображение Господне” е започната през 1834 г. от участника във Велчовата завера майстор Димитър Софиялията, а след обесването му е довършена от уста Колю Фичето, който през 1857 г. завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход с колонадата. През 1861 г. изгражда камбанарията с часовника, а през 1863 г. - малката църква „Благовещение”.

В последно време с държавни средства се извърши реставрацията на Зотиковото и Беляковското жилищно крило. Образувалото се по склона от североизток свлачище разруши монашеските килии и църквата „Благовещение”. Създаден е проект за тяхното възстановяване.

Захари Зограф хапвал, не бил само на пост

Стенописите в главната църква „Св. Преображение Господне” и големите икони от иконостаса са рисувани през 1849 – 1851 г. от Захарий Зограф по договор с условие „да му се дава храна според неговий деликатний стомах” или по-точно да получава от магерницата ястия с месо, което не се консумирало от монасите според строгия вегетариански устав на манастира. В десния долен ъгъл на храмовата икона „Преображение” Захарий Зограф е оставил автографа си, а в северозападния ъгъл на женското отделение е изписал и своя автопортрет - непосредствено до образите на светите братя Кирил и Методий. Композициите „Колелото на живота” на южната страна на олтара и „Страшният съд” в притвора изразяват схващанията му за битието, плод на богатия му житейски опит. Иконостасът е от тревненски майстори. Особено красива е ажурната резба на царските власти.

Тук се пазят ценни икони и от видния тревненски майстор Папа Витан Млади и академично школувания представител на Самоковската школа Станислав Доспевски, братов син на Захарий Зограф.

Бунтовно гнездо

В революционните борби участват активно първият игумен на манастира отец Зотик, деец на Велчовата завера, отец Матей Преображенски – Миткалото, сподвижник на Левски, главният войвода на въстаниците в Дряновския манастир поп Харитон. Тук са отсядали често войводата Филип Тотю, Васил Левски, Ангел Кънчев, Бачо Киро и други комитетски дейци.

По време на Руско-турската освободителна война – 1877-1878 г. в манастира е настанена военна болница. За благодарност след Освобождението русите подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги.