Пъстра е природата напролет в Добруджа, а водата на езерото Сребърна наистина блести със сребрист цвят. Тук, в Сребърна, като дойдат чужденците, казват, че били къде ли не по света, но такъв особен сиво-сребърен цвят на водите на езерото не са виждали никъде. По него плават няколко вида патици, надошли откъде ли не по света, от традиционните си жители – къдроглавия пеликан, лебедите, шест вида чапли, от общо осем вида, срещани в Европа. Тук идват над 220 вида птици, които гнездят и отглеждат своите малки.

Обявен като биосферен резерват от световно значение, Сребърна е под закрилата на ЮНЕСКО. Тук е и трасе за ежедневния полет на много други водоплаващи птици по Дунава, идващи и от румънските блата, където намират част от храната си. Цялата природа тук, особено през пролетта, е с особена привлекателност.

Уредник на Музей Сребърна е Яна Райнова, която от почти пет години работи тук. Тя е завършила икономика на туризма и, разбира се, знае всичко за резервата.

- Тази година имаме 150 лебеда повече от предишна година, дошли от Варненско или от други посоки. Сега очакваме да се завърнат и чаплите, има вече корморани, но и на пръв поглед прави впечатление, че са повече лебедите. Даже част от тях дойдоха при нас в края на декември, загнездиха си, малките се излюпват към средата и втората половина на май. Не всички пристигнали през пролетта птици тук остават да гнездят. Сребърна е коридор между Африка и Европа, затова някои птици остават само за малко тук и продължават. Като кормораните например.

- Има ли нещо ново, което прави впечатление да се случва през тази пролет?

- От една-две години виждаме да кръжи над езерото морският орел. Той не идваше до нас предишни години. Миналата година видяхме една двойка, тази пролет са две двойки от тези птици. Надяваме се тази тенденция да продължи и техните малки да направят повече двойки. Те гнездят по-скоро в Дунава, на самата граница със Сребърна. Ние ги виждаме във въздуха, точно над Сребърна, обитават на границата с Дунава, срещу Сребърна, на малък остров, но са съвсем близо до езерото.

-Чиста ли е водата в езерото, има ли достатъчно риба, която храни птиците?

- Има достатъчно риба. Сега там всичко е нормално, доста е добро положението в езерото. Хората ги няма, в езерото влизат само специалисти, които наблюдават живота им. Има отделни 2-3 места в езерото, което може да се посещава от рибари, когато е разрешен риболовът, и да не пречат на живота на птиците.

- Как работите сега в условия на ограничения заради епидемията?

- Музеят засега е затворен, ограничен е достъпът дори на специалистите. Може да се ходи около него. Музеят няма да работи до отмяна на ограничителните мерки. Сега не се посещава от граждани. Само ние, служителите сме тук. Птиците не обичат контакта с хората, дори и най-малката стъпка към тях ги кара да изчезват. Сами се прехранват, има непокътнати места. Пеликаните обикалят не само около езерото, но на ден изминават към 70 км, хранят се предимно в Дунава, в Сребърна, в други водоеми в района, на сушата, в полето може да се видят да си почиват.

- Откъде са дошли тези повече от 150 лебеди тази година?

- Не се знае точно откъде идват тези в повече. Голяма част са от варненските езера, някои идват от Африка, трудно е да се разбере, защото те не са опръстенени, за да се проследи движението им. Не е възможно птиците в Сребърна да се опръстеняват, защото се избягва всякакъв контакт с тях. Сега яйцата вече са снесени, майките лежат на тях и не се знае броят им. Очаква се да се излюпят и когато ги видим, ще разберем дали са повече от друга година. Очакваме малките през втората половина на май. Засега драстична промяна няма.

Гордост за нас е, че къдроглавият пеликан гнезди единствено тук. Идва напролет, в размножителния период, за да отгледа своите малки, тук е родното му място. Пеликаните идват в края на февруари или началото на март, зависи от времето. И си заминават в края на юли, началото на август. Освен къдроглавия пеликан тук гнезди и лебед, корморан чапли, общо към 220 вида птици. Всякакъв достъп до самото езеро е забранен, иначе риболовът в него е позволен, но само на определени места. Основно любители идват тук, за да хващат на въдиците си щука, карас, сом, докато се любуват на природата наоколо.

Чести гости, които много ни липсват днес в музея, са децата

Разглеждам техните нарисувани, подарени на музея картини, изпълнили стените на просторното фоайе на музея. Всяка предишна година в сградата на музея се провежда екофорум Сребърна. Той е с международно участие, идват гостенчета от Румъния, от Украйна, провежда се обикновено през май или юни. Децата рисуват Сребърна, ходят по екопътеките и търсят „съкровища“, напомнящи за легендите на Сребърна. А те са три и всеки, дошъл дотук, вече ги научава. Първата гласи, че името Сребърна идва от отражението на Луната през нощта, когато езерото добива сребрист цвят. Но този цвят се запазва и през деня. Затова се припомнят и другите две легенди. Предание разказва, че прабългарски хан Сребрун живял по тези места и неговото име дало и името на езерото. А третата легенда е за древна принцеса, която много обичала да прекарва времето си на брега на езерото, за да го наблюдава и да му се любува. Казвала се Сребрина.

Яна съобщава, че обикновено в езерото гнездят към 82 двойки пеликани, те са моногамни и отглеждат от едно до три малки. Лебедите отглеждат до пет малки. Когато тръгнат на път, първо минават през Бургаските езера, после се насочват към Турция и там презимуват. С изключение на розовите пеликани, които отиват към Африка. Но има случаи, когато някои лебеди не отлитат, а остават тук и за през зимата и не напускат езерото.

Интересен и много любопитен е животът на птиците тук

Не случайно резерватът Сребърна е обявен е за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Местността е обявена като резерват през 1948 г и вече 7 десетилетия запазва своята уникалност. Първи проявил интерес към това място Алекси Петров, учен, запленен от богатството на птичия свят. След няколко експедиции, с наблюдение на птичите колонии той дава идеята да се обособи като резерват. В по-далечната 1880 г. мястото е посетено от Феликс Каниц, който описва впечатленията си в свои статии. Но имало и недоброжелатели, като Лео фон Калберматен, който със своите хора избил хиляди малки и големи чапли. Модата тогава ценяла дамските шапки да бъдат украсени с пера от тези птици.

В сладководното езеро днес виреят и доста уникални водолюбиви растения. Освен тръстиката, срещат се към 140 вида висши растения, повечето застрашени от изчезване извън територията на резервата. Рядък е и тънколистният папур, червената върба, широколистният папур.

Резерватът Сребърна е обитание и на 40 вида бозайници, към десетина вида влечуги, десетина вида земноводни и към 25 вида сладководни риби. С повече късмет с помощна на бинокъл може да се забележат костенурки, или езерен рак, скачаща мишка, видрите. За наша гордост тук е единственото място в България, където гнезди голямата бяла чапла.

Всички зали на музея са богато снабдени с експонати от препарирани обитатели на резервата. От прозорците, цели стени, могат да се наблюдават птиците в резервата. А поставена видеокамера в средата на блатото, където гнездят пеликаните, заснема живота на птиците и може да предава директно непосредствено заснетото в образ и звук на екран в една от залите на музея. Все едно си на крачка от самите птици, без да бъдат обезпокоявани.

Яна КИРИЛОВА