Родопският експрес

Последна промяна на 05 декември 2021 в 22:07 65 0

Родопската теснолинейка е всичко друго, но не и експрес в буквалния смисъл на думата. Тя няма да ви отведе по-най бързия начин до крайната гара, само ще ви гарантира приключение и страхотно преживяване, стига да държите очите и душите си отворени.
Да пътувам с родопската теснолинейка за мен беше сбъдната мечта и желано приключение. Да стоя до прозореца и да наблюдавам променящите се картини като в сън.

Замечтах за това изживяване, когато ,пътувайки с колата по пътя успореден с релсите на теснолинейката, успях да мярна лицата на хората в нея. Завидях им. Знаех, че те ще видят повече и ще преживеят повече, отколкото аз, шофирайки по асфалта.

Преди няколко години успях да накарам приятелите, с която обикаляхме страната, да опитаме това приключение. Качихме се от гарата във Велинград в посока Добринище, така пътуването е само 4 часа в посока, отколкото от гара Септември. Няма да ви разказвам за красотата и богатството на природата по маршрута на теснолинейката. Това не може да се опише и всеки опит само ще отнеме от вълнението, което ще изпита всеки, пречупвайки го през сетивата си. По-голямо впечатление по време на това пътуване ми направиха хората. За тях ми е думата.

За помакинята, която се качи с дисаги през рамо на една от гарите. На тях бяха закачени пластмасови бутилки с мляко, които тя се надяваше да продаде във Велинград. Теснолинейката е единствения транспорт, който има, а парите от млякото са единствените за семейството ѝ.

За гарата насред нищото, на която слезе мъж с раница на гърба и потъна някъде в гората, където дори пътека не се виждаше. Къде ли отиваше този човек?

Редовни пътници

За жената с няколко деца, които се бяха разпръснали по гарата и тя се опитваше да ги качи на влака. Приличаха на малки пиленца с пъстрите си дрешки, а майка им притеснена събираше деца и чанти, за да не изпуснат единствения транспорт, който могат да си позволят.

Ако някой посмее да говори на тези хора за политика и избори трябва да се отвори земята и да го погълне, само така може да се поправи тази вселенска несправедливост, защото десетилетия наред нищо от това, което им обещават не е стигнало до тези хора. Животът им с нищо не се е променил, само е станал по-тежък.

За групата пенсионери, които пътуваха към Добринище и пееха стари градски песни, с което допринасяха за една допълнителна, малко тъжна, но и в същото време празнична атмосфера.

За началник-влака, който ни изчака да си купим манатарки от пазар край релсите и тогава потегли отново.

За самотната гара, от която беше останал да стърчи само коминът и един гараджия, който въпреки апокалиптичната картина зад гърба си, беше на пост с цялото достойнство на човек, изпълняващ дълга си. Вдигна палката, наду свирката и даде знак на влака да потегли. Само заради тази картина си струваше това пътуване. Само заради тази гара, само заради този човек и само заради звука на свирката и набиращия скорост влак. Беше толкова вълшебно и въздействащо - нашият родопски влак, макар и не експресен, ни отвеждаше, където е важно да отидем, за да върнем вярата си.

Тя скоро захвърли книгата, за да се наслади на гледките

Дъщеря ми, огряна от слънцето, четеше книга във влака и само от време на време вдигаше очи и поглеждаше през прозореца. Видях как моментите за гледане през прозореца станаха повече от времето, в което четеше, докато накрая остави книгата и се загледа през прозореца. Бях доволна. Щеше да види и да запомни. Създадох ѝ спомен, който в подходящия момент ще я накара да се върне отново. Може би със своите деца, на които щеше да разказва за това пътуване с нейната майка. Стига междувременно икономиката да не убие теснолинейката. Нещо, което е реална заплаха, но се надявам да не се случи.

И сега, когато говоря с приятели къде в България може да се отиде и какво интересно има да се види, им казвам: „Качете се на родопската теснолинейка!

Ще видите невероятно красива природа. Ще се върнете назад в годините, ще усетите атмосферата на едно отминаващо време, ще срещнете интересни хора с още по-интересни съдби и истории, а току-виж сте срещнали себе си или една по-стара, но по-добра ваша версия, която още вярва във вълшебни пътувания. Какво по-хубаво от това?“

Пътувайте с родопската теснолинейка! Така ще я запазим за децата си!

Снимки авторът и интернет


Спътници