
Село Женда – едно селце, което няма да намерите на нито една карта, но в замяна на това природата го е дарила с чудновати скални образования. Аз го открих, посетих го и останах силно впечатлен от видяното. То напълно задоволи туристическите ми интереси, зарадва душата ми и това ми даде основание да ви помогна в избора на следващите излети.
Започвам с предупреждението, че ако нямате собствен превоз трудно бихте достигнали до причудливите природни забележителности в землището на това селце, закътано в диплите на Родопите.
На 50-тина километра по пътя Асеновград – Кърджали и на 30 км преди областния град е най-личното село на този живописен път – Комунига. Тъй като главният път минава в северните покрайнини на селото, е необходимо да се влезе до самия център, където е и отбивката за нашата цел. „Карайте бавно! Пътят е тесен, а завоите много и опасни" – побързаха да ни предупредят насядалите на припек пред местната кръчма десетина мъже.
Послушахме съвета им и не сгрешихме, защото разминаването с всяка кола бе трудно и опасно. Добре че срещите ТУК са редки. Бавно и внимателно минаваме завой след завой и след всеки от тях пред погледа ни се открива чудно красива панорама от близки, далечни и още по-далечни върхове и долини, в тях лъкатушат водните ивици на малки и по-големи рекички, между които се откроява река Боровица.
Водени от фотографските си увлечения, често спираме. Неусетно стигаме и до първите къщи на махала Средска. Провокираме разговор с местни жители. Интересуваме се къде е въпросната скална гъба и тракийската крепост Асар кая, за които сме дошли по тези места. Жените, които се престрашиха да разговарят с нас, дори не разбраха за какво става въпрос. На училище не били ходили, поради което разговорът почти не се състоя.
След още 3 км по същия тесен и криволичещ път спираме в село Женда. Двадесетината къщи, накацали по съседните хълмове, като че ли бяха запустели. Само димът на комините показваше, че в тях има живот. В края на селото се разделяме с колите. Подсичаме характерен връх, над който се извисява ретланслатор на мобилен оператор, и след около час и половина почти неусетно се озоваваме на хълма Бююк тепе (Бешик таш), където само разпръснатите камъни напомнят, че някога е имало крепост с наблюдателна кула. Мястото иначе е много стратегическо. Достъпът до него е само от югозапад, а видимостта - отлична.
Не се задържаме дълго, защото неудържимо ни влече уникалната скална гъба, която вече е съвсем близо. Подсичаме хълма от юг, където скалната огърлица е направила пътя към върха недостъпен. И тук, както на много места в Източните Родопи, са познатите трапецовидни ниши, изсечени високо в скалите на най-неудобните места. За кой ли път стоя пред подобни изпълнения и все същият въпрос ме вълнува силно. С окото на опитен алпинист все още търся начина, по който тези ниши са дълбани, дори и в обратните скални надвеси.
Висока 10 - 12 метра, скалната гъба изглежда забита като обърната пирамида, останала изправена в противоречие с всякакви природни и физически закони и то в средата на поляната. А околовръст в продължение на милиони години дъждът, снегът, ветровете и летните жеги са сътворили най-причудливи образувания, които трябва да се видят. Вдясно от хълма Бююк тепе издига ствол вековен дъб, под който са останките от гроб на местен мюсюлмански светец, около който всяка година се провеждат събори с молебен за дъжд.