Според специалистите районът на Източните Родопи преди много милиони години е бил дъно на море, но след оттеглянето на водите по различни причини времето ни е оставило редица природни чудеса като Скалните гъби край с. Бели пласт, Каменната сватба край Кърджали и това, за което ще стане дума в следващите редове - Вкаменената гора, намираща се в землището на село Равен, община Момчилград.
Преди няколко години тръгнах да търся тази „гора”. На три пъти обикалях землището на село Равен. Тръгвах по оскъдната и на места заблуждаваща маркировка. На място никой не можеше не само да ме упъти, но и да ме разбере какво точно търся.
Е, наскоро ми провървя. За пореден път посетих село Татул и прочутото в землището му Тракийско скално светилище и попаднах на Исмаил, жител на това село, който най-добре е запознат с района, а и много пъти е бил на Вкаменената гора.
Само на 2-3 км, излизайки от село Татул, по посока Момчилград отбих вдясно по тесен асфалтов път и покрай запустелите 2 - 3 къщи и ясно виждащ се трафопост продължих по пътя, който само след 300 - 400 метра премина в черен коларски път. Пътувах към махала Дървен улук. Оказа се, че пътят е стар римски път. При няколкото отклонения вляво и вдясно държах направо и след 2-3 км вече бях в бившата махала, наречена Дървен улук. И тук 3 – 4 запустели къщи вляво и толкова вдясно. Надух клаксона и от една къща излезе възрастен мъж: „На прав път сте. От последната къща в лявата част на махалата тръгнете надолу. Търсете поизоставена пътека и слизайте само надолу. Там ниско долу ще стигните река”. И посочи огромна черна скала, в подножието на която би трябвало да търсим гората. Потърсихме услугите и на GPS-а и не сгрешихме. Надолу попадахме на бледа маркировка, къде от струпани малки каменни пирамидки, къде и белези от разноцветна блажна боя.
Вляво от реката на стръмен скалист наклон в основата на Черната скала, която ни бе посочена още от махалата Дървен улук,
видяхме 5-6 каменни дънера, с височина от метър-метър и половина и с диаметър дори малко повече от посочената височина. По тях ясно личаха годишните им кръгове, както и всички белези на дърво и камък. Продължихме надолу по реката с име Сапдере. Тук на площ от 75 декара в местността Габъз дере 25 - 30 дънера, разпръснати поединично или по няколко в групи, са дали основание на специалистите да нарекат това място „Вкаменената гора” и със заповед № 707 от 9.ІІІ.1970 г. да го обявят за защитен обект от Национално значение. Ако продължите надолу, следват още подобни образувания като оригиналният водопад с естествен воден чучур и дънери, на които личат дори и корените.
Има две версии за създаването на природното чудо.
Според едната, както още в началото съобщихме, това място е било дъно на море. Преди 25-30 милиона години вследствие на подводна вулканична дейност дърветата в района са затрупани от лава. Останали незнайно колко време под пластовете от лава те не загиват и днес 30-тина дървено-скални дънера приличат на недогорени дървета (пънове), които карат учените да спорят за техния произход, а туристите да им се възхищават.
Втората версия, която изглежда е по-несъстоятелна, е, че дънерите са дело на времето, преобразило утаечните седиментни скали, в състоянието, в което ги откриваме в наши дни.
У нас няма описани други подобни случаи. Има открити и на други места в света, между който в Китай и Русия, но за разлика от нашите те са в легнало положение и са на изчезване, а тези у нас са в изправено положение, което още повече потвърждава първата версия за произхода им – подводна вулканична дейност.
Достигането до Вкаменената гора може да се осъществи и от село Равен. В този случай се тръгва към махала Долна Чобанка на село Биволаре. По този път на около 4-5 км вдясно се отбива на добре съхранена беседка с чешма, където се разделяме с превозното средство. Продължава се по ясно очертан коларски път в гората. Излизайки на открита поляна, обаче не бива да се продължава направо по билния път на поляната, както в предишните си опити бях направил и аз, а да се тръгне вдясно със слизане до реката. Точно тук маркировка няма и трябва да се разчита на добър туристически нюх и най-вече на късмет. Тук дори и GPS-а не помага. Ниско долу в реката описаните два подхода се събират.
Бих ви препоръчал първия вариант, тъй като към обекта ще подходите след разглеждането на Тракийското скално съкровище – античен храм от II хилядолетие пр. Хр. до III хилядолетие сл. Хр. Дестинация, неразривно свързана с живота и погребението на ненадминатия родопски певец Орфей.
