Повод да напише следващите редове е трагедията, когато под връх Ботев в Стара планина загинаха баща и син.

Бил съм на много върхове и планини в България и смело мога да твърдя, че няма по подходящо място от връх Ботев, откъдето да се насладите на прекрасни гледки в четирите посоки на света. На изток погледът ви преминава през връх Триглав, продължава през Пеещите скали, Мазалат, Исполин и спира на Шипка и Бузлуджа, където се очертават двата паметника. На запад може да се проследи цялото било на Балкана, където доминират острите зъбери на Кръстците, Костенурката и Купена, както и мощните снаги на върховете Амбарица и Вежен. Обърнете ли се на юг, в подножието ви е страховитият Южен Джендем, ненадминатата Розова долина, спокойните заоблени и обрасли с вековни гори средногорски върхове и погледът ви ще опре до Родопа, Пирин и Рила. На север погледът ви обхожда Северния Джендем, предпланините на Балкана, които постепенно се снишават, за да разкрият прелестите на Лудогорието.

Най-много злополуки стават там
Пристигнали сме на хижа „Рай“.

Не знам кой и кога е нарекал така това място, но то наистина е райско. Пътеката до там е дълга и трудна, но с малко опасности. Въпреки това, ако опитът ви в планината е малък, не тръгвайте по нея, особено сами. А нагоре нещата се усложняват. Пътеката, която ще ви отведе до върха, е добре оформена, дори вкопана в склона. Маркирана е добре, но пак трябва да се внимава. В началото тя се вие по склона, пресича стръмни улеи и ронливи сипеи. Катери се по малки и по-големи скали, провира се под надвесени скални блокове и колкото се изкачва нагоре, става все по-трудна и опасна.
В топлите и спокойни летни дни ще бъде пресилено да се каже, че опасността ви дебне отвсякъде. Но когато природата се развихри, което в планината става бързо и ненадейно, опасността е много - много голяма. Много пъти съм писал, че от всички български върхове нещастните случай, включително и фатални, стават най-често там.
Съвсем наскоро в този район изчезнаха 42-годишен баща и 17-годишният му син от Стара Загора. Няма да ги съдя. Не съм бил там и не мога да коментирам случая. Дочувам само, че са били с неподходяща екипировка, планинарският им опит не е бил на висотата на върха, към който са тръгнали и то в едно свирепо време.

Малките, но важни правила
Затова отново да си припомним малките, но много важни правила когато тръгнете в планината особено през зимата.

Започвам с това, че зимна пътека от хижа „Рай” за връх Ботев няма. Тя е само и единствено през Параджика и е много дълга, защото се тръгва от местността „Паниците“. Дори и при бърз ход преходът е не по-малко от 10-12 часа, а в конкретния случай бащата и синът са направили цели 20 часа, пристигайки на върха в 4 часа сутринта! В този случай удивителната е наложителна.

● Не тръгвайте, ако дори и леко не сте в най-добро здравословно състояние. Не разчитайте, че пътьом ще се оправите.
● Задължително минете през някоя от застрахователните компании. Сумите за застраховка са минимални, но ако се наложи, така ще бъде покрита високата цена на спасителната акция. Тук отново ще се върна на последния трагичен случай - 5 дни десетки хора рискуваха живота си, за да помогнат на бедстващите. Не ги откриха, но дадоха всичко от себе си. Добре е да се знае, че тези хора не са на щат. В подобни случаи те напускат пряката си работа. А техните семейства също се тревожат.
● Днес няма човек без мобилен телефон. Заредете батериите. Вземете дори и резервни или допълнителна външна батерия, защото в студените дни в планината те бързо се изхабяват.
● Спомнете си народната поговорка: „В планината без торбичка и абичка”. Екипирайте се много добре. Няма да се спирам подробно, но обувките са от изключително значение, защото ако краката ви са студени, никога няма да затоплите тялото си.
● Ръкавиците са от особено значение, носете дори и резервни, все пак сте тръгнали в планината и то при зимни условия.
● Вслушвайте се в съветите на хижарите. Те са от дълго време в планината и най-добре знаят капризите на времето и района. Уведомете ги за къде тръгвате и кога възнамерявате да се върнете.
● Специално за връх Ботев. Ах, този вятър! Той е ужасен. Познавам добре този връх, но нямам идея къде да ви препоръчам да застанете на безветрено място.
● Алпинистите имат едно правило – когато се катериш нагоре, мисли за връщането обратно. А на връх Ботев връщането е много трудно и опасно.
● Ако опитът ви не е достатъчно на висота, посъветвайте се с познати. Във всеки по-голям или по-малък град има хора, които са били по местата, за където тръгвате.
● Непременно се съобразете с метеорологическата обстановка.
● Екипировката ви трябва да бъде зимна. Днес пазарът предлага отлични възможности.
● Носете си щеки. От личен опит горещо ви ги препоръчам. Нося ги от 1967 г. и ви уверявам, че много помагат както при изкачване, така и при слизане. За маршрути в Централна Стара планина – от Троянския проход до Шипка ледокопът и котките зимно време са задължителни.
● Преди тръгване прегледайте и, ако е необходимо, попълнете личната си мини аптечка.
● Мога още много да ви говоря за това какво трябва, но мисля, че най-важното остава във вас. Народът е казал: Три пъти мисли и веднъж режи!