Как да готвим картофи

Последна промяна на 01 November 2017 в 15:07 831 0

Още преди 2000 г. в планинските местности на Южна Америка се отглеждали картофи. Испанските завоеватели открили картофа през 1537 г. в село Сорокота в Андите и го използвали като провизии при връщането си в Испания. През 1588 г. грудката стига до Германия, където обаче представлявала интерес най-вече за ботаниците. Едва през втората половина на ХVІІІ век Фридрих Велики признава стойността на картофа и разпорежда неговото култивиране.

Как да ги приготвяме?
При готвене картофите губят витамини и минерали. За да бъде загубата възможно най-малка, трябва да се варят в купа с малко вода. Времето за варене е добре да бъде възможно най-кратко, суровите грудки да не се накисват и да не се раздробяват на едро или въобще да не се начупват.

Освен това сварените картофи не бива да се държат топли продължително. Най-добре е да бъдат задушени необелени. Защото картофената обелка съдържа ценни баластни вещества и ако е тънка и в сурово състояние се измие добре, може също да бъде изядена.

В сравнение със задушените картофи осолените губят двойно повече витамин С и 4 пъти повече витамин В1 при приготовлението си. За разлика от тях при леко изпържване се запазва значително повече витамин С.

Най-малко витамини съдържа картофеното пюре.

Приготвената само от картофи без или с малко готварска сол каша помага при киселини в стомаха. При тежки или хронични случаи на киселини в стомаха се препоръчва дори сок от суров картоф.

Картофите набавят пълноценни висококачествени белтъчини (2%), които след соевата белтъчина са на второ място по биологична стойност. Отделно от това картофите съдържат баластни вещества (2,1%), минерални вещества (най-вече калий, магнезий, мед) и витамини (особено витамин С).

СЪХРАНЕНИЕ
За съхранение са подходящи само напълно здрави, абсолютно ненаранените картофи без натъртени места. Картофите се съхраняват най-добре при температура от 3 до 5 градуса в сухи, тъмни, добре проветрени помещения, разпръснати на дървена скара. По-ниски температури водят до разграждането на нишестето до захар, което придава на картофите неприятно сладникав вкус. По-високи температури и светлинно въздействие водят до прорастване, загуба на аромата, спаружване и засилено образуване на соланин.